Богдан Бракалов

Опълченеца Богдан Бракалов

Разказ на Никола Начов

Богдан Бракалов е роден през 1845 г. В Калофер. Завършва в Калофер III кл. и в Пловдив  - IV и V кл. и после в Табор и Прага пълна гимназия. В Прага следвал една година и в кожарско училище и сетне се върнал в Калофер и се опитал да прави фабрик, ала неуспешно. Затова заминал за Букурещ, където започнал работа пак в кожарска фабрика.

 В Букурещ се запознал с Л. Каравелов, Хр. Ботев, д-р Г. Странски и с други емигранти и хъшове, та се увлякъл, напуснал фабриката и се предал на революционното дело.

През 1876 се върнал в Калофер да подготвя въстанието. След събитията било опасно за Богдан да остане в Калофер. Тодор Бракалов и Въльо Блъсков тайно повикали един техен добър приятел турчин от с. Доймушларе и го убедили да закара Богдана с колата си в Бургас, като при това го възнаградили доста добре. От Калофер Богдан взел и писмо от д-р Д. Николич за английския консул в Бургас, негов приятел

През една късна и тъмна вечер турчинът завел пешком Богдан в Доймушларе и рано на следната сутрин тръгнали. Богдан, облечен с кадънски дрехи и с фередже, се сгушил в дъното на колата, постлана със сено и покрита с голяма черга. Турчинът колар нарочно вървял по междуселски пътища, избягвал главното шосе – но през село не минавал. За всеки случай той бил добре въоръжен и на запитващите го турци все отговарял, че кара болна жена на баня.

В Бургас пристигнали благополучно и Богдан още в колата хвърлил кадънските дрехи и се добрал до къщата на английския консул. На другия ден консулът и Богдан отишли на парахода. В Цариград Богдан ходил в руското посолство. Вечерта го отвели в английското посолство и той разправил всичко, каквото знаел за въстанията и какво претеглили българите.

От Цариград с руски параход Богдан отишъл в Одеса и разправил кой бил той. Там в един полицейски участък му дали руски паспорт и през Кишенев и Галац отишъл в Браила.

Обявила се освободителна война 1877 и почнало да се сформира българското опълчение при руската армия. В Браила имало събрани до 300 българи емигранти. Те всички, както и Богдан, отишли с влака до Плоещ и се записали в опълчението. В боевете при Стара Загора Богдан бил ранен на две места, та после бил закаран в Свищов. Там в болницата стоял два и половина месеца и сетне пак се върнал в опълчението при Зелено дърво.

След войната Богдан стана околийски началник, и после едно след друго бива ковчежник в Станимака, главен бирник в пловдивския департамент, Стремски (карловски) околийски началник и пр.

Жени се за учителката Мария Българова – годиница на апостола Тодор Каблешков. Раждат им се девет деца. Според Райна Каблешкова Иван Вазов използва черти от нейната личност при изграждане образа на Рада от романа "Под игото".

След 18-годишна служба той се пенсионира. Богдан умря в София на 19 април 1923 г.