Елена Мутева - първата българска поетеса

Елена Мутева е родена в Калофер през 1825 година. Любимото занимание на симпатичното девойче е да скита по поляните край бистрата Тунджа. Детството й е свързано с красивата природа на хайдушкия Балкан.
Но кърджалийски орди нападат богатия Калофер. Той е опожарен и разсипан.
Семейството на Елена Мутева е принудено да емигрира в Одеса. За кратко време "жълтата гостенка" отнася в гроба бащата, майката и двете й сестри. За нейното възпитание и обучение се грижат тримата й по-големи братя, както и леля й Ана и нейният съпруг Стефан Тошкович, известен търговец и благодетел. Елена израства в едно добро семейство и с жадни очи попива книгите, които и предоставят двамата й братя Христо и Димитър, хора отдадени на науката.

Димитър Мутев е доктор по философия, а по-късно става директор на прочутата българска гимназия в Болград - Бесарабия. Освен това, той е полиглот и преводач, който за първи път превежда у нас бележития роман на американската писателка Хариет Бичер - Стоун "Чичо Томовата колиба". 

Найден Геров, приятел на братята й е тайно влюбен в красивата Елена. Той й посвещава поемата си "Стоян и Рада", която е първата поема в българската възрожденска поезия.
В дома им често са отсядали Ботьо Петков, който по това време учи в Одеса и бъдещият драматург Васил Друмев.
Израстнала в такава среда, очарователната девойка респектира местната интелигенция със своята богата ерудиция и разностранните си способности. Нейни са преводите на редица шедьоври на руското приказно богатство и руската поезия. През 1851 година превежда популярната книга на А.Ф.Велтман "Райна - българска царица", която след бързото изчерпване на тиража е издавана още четири пъти до края на века, като преводът й е по-силен от този на Йоаким Груев. Елена Мутева показва блестяща езикова култура и детайлно познаване на художествения руски език. По-късно тя издава и сборник с източни приказки. Известна е още със своята колекционерска страст. Тя събира народни легенди и песни, като две от песните "Радо, бяла Радо" и "Ах Мара, бяла цвето" и днес се пазят в музея на чешкото кралство, като образци на българското народно творчество. 

Публикува в цариградското списание "Български книжици" своите стихотворения "Бог" и "Басня", има идея да напише роман, но внезапната й смърт, причинена от семейния бич - туберкулозата прекъсва нейните мечти.

Елена Мутева умира на 25.04.1854 в Одеса твърде млада, още ненавършила 30 години, но оставя след себе си спомена за една ерудирана жена, която е първата лястовица на българската поезия.
След смъртта й в сп."Български книжици" излиза цикъл от нейни стихотворения. Те, макар и повлияни от поезията на Пушкин и Лермонтов, се отличават сред останалата наивистична българска поезия с чувствата и мислите на нашенката, отърсила се от средновековните догми и ориенталски предразсъдъци.
Тази невероятно талантлива и интелигентна жена, нарежда своето име до имената на радетелите и създателите на българската духовна култура през Възраждането, като Любен Каравелов, Христо Ботев, Добри Чинтулов и други големи наши възрожденци.