Богдан Филов

Академик Богдан Филов е един от най-добрите ни учени (археолог) и силно протеворечив политик.

Министър, министър-председател и регент на цар Симеон ІІ. Като политик Филов е отговорен за влизането на България на страната на Германия и изпращането на 11 хиляди евреи за Германия. На неговото правителство дължим връщането на Южна Добруджа от Румъния на България. Като учен е всепризнат по цял свят. Професор в СУ, ректор на СУ, председател на БАН.

Богдан Филов е роден в Стара Загора на 10 април 1883г. в семейството на подполк.Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев). Бил е на три години, когато остава без баща. Първите седем години е прекарвал и в Калофер, учи в Карлово, Пловдив и София (1900). Заминава с държавна стипендия за Германия, от където се връща доктор на науките (1906).

Започва работа в Народния археологически музей в София. Специализира в Бон, Париж и Рим (1907-1909). Поставя началото на методични археологически разкопки в България. Директор на Народния археологически музей (1910-1920). По време на войните 1912-1918 води експедиции в Тракия, Беломорието, Македония и Поморавието и прибира в България хиляди паметници на културата. Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940), член на БАН от 1929, а от 1937 до 1944 председател на БАН. Преподавател в СУ от 1910, доцент (1914), професор (1920), декан на Историко-филологическия факултет (1924-1925) и ректор на СУ (1931-1932). За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.

Масон от 1923 до забраната на всички ложи в България през 1941 г. именно от неговото правителство.

От 1938 е министър, а от февруари 1940 министър-председател. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България. През декември 1940 прокарва антиеврейски закон. По време на неговия мандат са депортирани 11 хиляди евреи от Македония и Тракия. На 1 март 1941 Филов подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така на 19 април, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април - в Гърция. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войски в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “Цар-обединител. След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Назначаването му на този пост е грубо незачитане на Търновската конституция, която категорично предписва, че Регентски съвет се избира единствено от Велико народно събрание, а не от Обикновено, — т.е. „изборът“ му е нелегитимен. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев.

Арестуван след 9 септември 1944, съден от Народен съд, където се държи достойно и хладнокръвно приема смъртната си присъда. Екзекутиран на 2 февруари 1945г.