Вѣликитѣ Калоферци...!: "Жив е той,жив е!"

ПОХОД НА БОТЕВАТА ЧЕТА

Първите месеци на 1876 год са време на кипеж сред българската революционна емиграция в Румъния. През април емигрантската общност в Бекет решава да подготви въоръжена чета, която да вземе участие в борбата с вековния поробител. Апостолите на III Врачански революционен окръг Никола Обретенов и Георги Апостолов се срещат с Христо Ботев и

Никола Обретенов

се решава, че най-подходящо би било бъдещата чета да се насочи към Врачанско. Но още докато Ботев и Апостолов набират четници, до Букурещ стига новината, че въстанието е започнало.

Георги Апостолов

В тази ситуация преминаването на р. Дунав е определено за 5 май. В началото на месеца Христо Ботев успява да получи от Българското човеколюбиво настоятелство 5000 франка, с които закупува необходимите за четата неща и организира четниците по групи в различни пристанища по румънския бряг. В процеса на подготовката постепенно се изяснява, че никой от старите войводи по една или друга причина не се наема да оглави четата. Но въпреки това Ботев не възнамерява да се отказва и с големи усилия успява да облече и въоръжи към 205 четници. Кратките срокове за организиране не

Никола Войновски

позволяват да се проведе никаква предварителна военна подготовка и четата се оказва пъстра смесица както от добре обучени бойци от Втората българска легия, така и от съвършено неподготвени ентусиасти. Ботев е именно от последните, така че за военен ръководител е определен поручик Никола Войновски, учил в Николаевската военна гимназия. Знаменосец на четата пък става Никола Симов Куруто.

Никола Симов
Куруто

Първоначално определения срок за преминаване на четата в България не успява да бъде спазен и едва от 16 май последователно в Гюргево, Зимница, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет, четниците на групи започват да се качват на австрийския параход Радецки. Нарочно е избран кораб на централноевропейска страна, за да не се предизвикат евентуални усложнения за румънското правителство. Командването на четата предвижда завладяване на кораба и поемане на управлението му в случай, че капитанът откаже да спре на предварително определеното за дебаркиране място. На 17 май 1876 год, след подадения от Ботев сигнал, четниците се преобличат в униформи, овладяват парахода и войводата с гол в ръката нож заповядва на капитан Енглетер да акостира малко преди Козлодуй,

северно от местността Крушов баир. Четниците целуват родната земя и от мястото на десанта поемат в походен строй към Козлодуй. Авангардът, под командването на Войновски, се състои от около 30 човека, а след него се движи щабът със знамето и сигналистите. Организирани са и странични походни застави. Обаче първите преки впечатления от въстанието във Врачанския революционен окръг са твърде неблагоприятни. Изглежда, че никой нищо не е чувал за никакво въстание, затова четата без почивка и в ускорен марш се насочва към Врачанския балкан. Въстанието в ¶V Революционен окръг вече е

вдигнало на бойна нога не само редовните турски гарнизони по цялата територия на България, но и башибозука. И срещу четата веднага са предприети нападения от силни башибозушки отряди, но добре организираното охранение на първо време я предпазва от загуби. Тя преминава през селата Алтимир и Борован и след 50 километров марш спира при с. Оходен. Сутринта на 18 май Никола Войновски забелязва от няколко страни пеши и конни съединения от башибозуци и черкези. Съзнавайки реалната опасност от обкръжение, той заповядва на авангарда да заеме възвишенията Банин връх и да открие огън по противника. Така дава възможност на основното ядро да се изкачи по източната част на възвишението Милин камък и от удобна позиция да приеме боя. Същевременно е взето решение при първа възможност маршът към Балкана да продължи. До обед четниците подготвят индивидуални прикрития за отбрана, разполагайки се в три реда един над друг. Първата атака е предприета около 13 ч. от башибозуците от с. Мраморен срещу източните позиции на отряда. Местността е твърде открита, а за мнозина четници това е първият огневи бой в живота им, така че и атакуващите, и защитниците дават значителни загуби, но неприятелят е отблъснат. Настъпва и башибозукът от с. Баница към позициите на авангарда на Банин връх. Час след началото на боя, вместо очакваната помощ, от Враца пристигат два бюлюка редовна войска, които от дистанция около километър откриват огън с далекобойните си пушки и с две оръдия. Четниците нямат възможност да отвърнат на огъня и са им нанесени сериозни загуби. Но още при първата директна атака, неприятелят е разпилян с добре организирана стрелба, а по същия начин до вечерта са отбити още две атаки. Близо 30 четници обаче са ранени или убити, между тях и знаменосецът Никола Симов. Знамето се поема от Димитър Стефанов Казака от Сливен.

Димитър Стефанов
Казака

През нощта четата успява да се промъкне между турските постове и разделена на две групи, се насочва към по-високия планински гребен Веслец. Всички все още очакват подкрепа от въстаналите българи. На следващия ден, 19 май, необезпокоявани, те почиват на поляните около Веслец и се занимават с бойни упражнения. Но всички усилия на командването да се свърже с апостолите на Трети революционен окръг са напразни. След като безрезултатно чакат през нощта на 19 срещу 20 май при с. Косталево някакви подкрепления, четниците продължават движението си към Балкана. Сутринта на 20 май часовите забелязват башибозушки отреди и редовна войска в състав около пет бюлюка. Четата бързо се изтегля на най-близката удобна за отбрана позиция в района на вр. Околчица. Авангардът, начело с Войновски, заема гребена на Камарата с фронт на север и запад. Останалите, сред които са Ботев и щаба, се съсредоточават на вр. Купена и Околчица. Редовна турска армия от около два табора под командването на Хасан Хейри бей атакува левия фланг на отбраната, а срещу останалата част от четата позиции заемат башибозуците. Нападението е отбито със стрелкови огън, след което турците решават да обходят и изолират отделните позиции на четниците. Никола Войновски, отгатнал замисъла на противника, веднага парира тези опити, а башибозушката атака срещу Купена е отхвърлена с контраатака. За да не бъде изолиран и обкръжен, Войновски в крайна сметка изтегля авангарда от първоначалните му позиции и заема кръгова отбрана на Купена. Постепенно цялата чета се концентрира около вр. Купена, вр. Околчица и падината между тях. Ожесточеният бой продължава до свечеряване, когато огънят отслабва, турските войски се оттеглят, а прежаднелите четници се втурват да утолят жаждата си. Точно по това време, вечерта на 20 май 1876 год, някъде в долината между Купена и Околчица, пада убит Христо Ботев.

В началото на нощта за войвода е избран Никола Войновски и оттеглянето на четата към Балкана продължава. След като откриват обаче, че са обградени от всички страни и не могат да преминат р. Искър при с. Лютиброд, четниците се разделят на три групи. Вече доста разколебани, те дават последен отпор на преследващите ги башибозушки части и се разпръсват. От обръча обаче се измъкват само 15 човека, командвани от Войновски, които успяват да достигнат Троянския Балкан, където са разбити на 13 юни. Общо от четата загиват около 130 човека. Останалите живи са заловени и получават тежки присъди.

Фотогалерия:

“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.”