Йордановден

Първи спомен: Друго тържество ставало на Водици (Богоявление). Събиралъ се народътъ предъ кѫщата на Калеферъ войвода, измолвали го да излѣзе на двора, качвали го на украсена кола и, начело съ пѣсни и свирни, обикаляли селото. Като стигнѣли до горния край до Тунжа, искали да окѫпятъ стария войвода, но той решително се отказвалъ и се откупвалъ, та, вмѣсто него, окѫпвали другиго, все за въ негова честь. Следъ това пакъ се връщали въ домътъ на войводата и всички гости бивали добре нагощавани и напоявани, - пакъ и тамъ имало разни игри. Този обичай трая въ Калоферь чакъ до 1860 - 1865 г. но видоизмѣненъ подъ натискъ на новото време. Сутриньта на Водици събираха се чорбаджиитѣ въ конака, докарваха една накичена кола, качваха въ нея мюдюрина-турчинъ и тя тръгваше, предвождана съ зурли и тѫпани. Тъй заобикаляха Калоферъ и отъ конашкия мостъ ужъ искаха да бутнатъ въ рѣката мюдюрина и да го окѫпятъ, но той се откупваше: плащаше да се окѫпе другъ калоферецъ вмѣсто него. Следъ това чорбаджиитѣ се връщаха пакъ въ конака, почерпваха събранитѣ и следъ това всички се разотиваха.

Втори спомен: Й. Богоявление (водици) Преди нѣколко дена до този праздникъ си приготвяхме дървени чукове и клепало отъ суха букова дъска, окачвахме го на обори, отлукхани или на дървеса и клепахме презъ деня чакъ до праздника. Какъвъ обичай бѣше това - не знамь. Сутринъта рано на Богоявление пакъ клепѣхме и вече преставахме. Следъ това се обличахме за черкова. Тя - пълна съ народъ. Следъ службата потегли нагоре къмъ Сивча по течението на Тунджа шествие начело съ литии, хоругви, свещенницитѣ Младенъ, Кръстю, или Стефанъ и пѣвцитѣ. Тамъ сваряме или пъкъ ни сварятъ излѣзлитѣ хора отъ другитѣ две черкови (св. Арахангелъ и св. Богородица) и съ свещенницитѣ Димитра, Тотя, Пенка и архимандритъ Хрисанта. На Тунджа срѣщу долния женски метохъ се извършва водосвещение и се потапя кръсть въ водата. Ние момчетата туряхме запалени огаряци вощеници на говежди лепешки или на трески и ги пускахме да плуватъ по течението на реката. Следъ това свещенницитѣ ръсеха народа и, най-сетне, всички се разотиваха. Но ние, дечурлигата, бързахме да отидемъ у дома си, за да посрещнемъ кръстница. И този праздникъ бѣше много радостенъ за насъ - въ него кръстницитѣ (кумитѣ) миятъ своитѣ кръщелници. Ние сме вечъ на вратнята и нетърпеливо поглеждаме, кога кръстница ще се подаде. Ето, най-сетне, тя иде, носи дискосъ покритъ съ хубавъ пошь съ ресни по краищата. Майка ми излиза на двора, посреща я засмѣна и я въвежда въ кѫщи. Следь обичайнитѣ привети и въпроси за живо-здраво и за промянувка, ние излизаме на двора и кръстница измива по редъ всички насъ децата, следъ това влизаме въ кѫщи, тя отбулва дискоса и раздава всѣкиму по семиденъ кравай (купенъ отъ фурната) и на него забодена пара, съ 2-3 ябълки шарени, търкала отъ шекер или направени пѣтли. Ние целуваме рѫка на кумата и прибираме всичко. Кръстницата мие кръстницитѣ само до първата година на оженването имъ. На Великденъ пъкъ ние носѣхме у кръстничини червени яйца и шише съ ракия. На кума и на кумата се отдаваше голѣма почить. Безъ разрешение отъ кума, ергена не можеше другъ да венчее. Сега - всичко се обърка.

Изобщо, за насъ по-весели бѣxa коледнитѣ праздници отъ великденските..