четвъртък, 6 юни 2013 г.

Историята на Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 6-та част


Историята на Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 6-та част:

Представяме ви в няколко части история на Калофер от Д.Х.Гендов. Писана е през 1907 г. Текста е автентичен, без никакви корекции, така както го е писал автора.

Изгарянето на Калоферъ и послѣдствието. Слѣдъ обявяване на освободителната война на 6 юлий 1877 г., въ Калоферъ пристигнаха отъ Шипка стотина казаци съ единъ офицеръ. Въ Калоферъ имаше турска войска стотина души, но избѣга отъ страхъ прѣди единъ день; избѣга и мюдирътъ съ стражаритѣ къмъ Пловдивъ. Казацитѣ посрѣщнахме съ соль и хлѣбъ, съ хоругви и съ свещеницитѣ край града, отведохме ги въ църква, гдѣто се извърши молебенъ, и имъ дадохме обѣдъ въ дома на Лаз. Топаловъ. Слѣдъ обѣдъ казацитѣ ходиха до селата Митиризово и Баня и вечерьта се върнаха въ Шипка. Калоферъ остана въ свое независимо царство. Когато чакахме нападение отъ Пловдивъ, гдѣто имаше много турска войска, слѣдъ петь дена овчари отъ планината дойдоха и съобщиха, че единъ полкъ редовна турска войска иде отъ балкана къмъ Калоферъ. Събра се населението и взе рѣшение: съ орѫжие да причака аскера въ дефилето между Войчовецъ и хаджи Василевата воденица, понеже мислѣхме, че той иде да удари на сѣчь Калоферъ. Въ това дефиле, слѣдъ една малка прѣстрелка 800 душъ аскери сложиха орѫжието и се прѣдадоха. Калоферци, въорѫжени съ техните мартинки и патрони, подъ конвой ги докараха въ Калоферъ и ги туриха подъ караулъ въ мѫжките училища. На сутрѣшния день съобщихме за това въ Шипка на военното управление и оттамъ дойдоха 200 душъ конница. Тѣ заедно съ 200 душъ младежи отъ Калоферъ, въорѫжени съ турските мартинки, отведоха робитѣ въ Шипка, и това бѣ първиятъ плѣнъ турска войска, който руситѣ вземаха. Споредъ разказа на турскитѣ офицери, тия войски били 4 полка на Шипка и бомбардирали балкана. Когато обаче генералъ Гурко прѣзъ Хайнъ-Боазъ и настѫпи да бомбардира и отъ къмъ Шипка, командиритѣ на войската, като нѣмали вечь сношение съ Цариградъ, обявили на войската, че всѣки е свободенъ да върви, кѫдето обича, и тогава полковетѣ се пръснали по връховетѣ на балкана. Тоя полкъ се скиталъ три дена по балкана, догдѣто стигналъ до Калоферъ. Тия низами бѣха малоазиици и скоро пристигнали. Турското правителство въ Цариградъ, като се научило за това, дало заповѣдь на войскитѣ въ Пловдивъ съ артилерия да нападнатъ Калоферъ и да го унищожатъ. На 21 юлий турската войска се яви прѣдъ Калоферъ. Калоферци отъ височинитѣ съ мартинкитѣ се помѫчиха да я спратъ, но се видѣ, че туй е невъзможно. Бърже населението, голо босо, напусна Калоферъ и избѣга къмъ планината за Ново-село отвѫдъ, а стари и болни мѫже, и жени и дѣца, които не можаха да избѣгатъ, минаха подъ ножъ. Войската и башибозуцитѣ отъ околнитѣ села обрали по скѫпитѣ нѣща изъ домоветѣ и дюкенитѣ и послѣ съ газъ ги запалили. Вѫтрѣ въ три деня отъ 1000 калоферски добри кѫщи не останала нито една колиба. Калоферъ за освободителното дѣло даде най-голѣми жертви отъ кѫщи, покѫщнина, богатство и животъ. Той даде и друго нѣщо на освободена България. Неговитѣ интелигенти и учени синове, като не можаха вечъ да се върнатъ въ Калоферъ, се пръснаха по разни катове изъ отечеството и въ първото 25-лѣтие по устройството на държавното ни управление тѣ завзеха мѣста министерски, прѣдседатели на народното събрание, депутати, офицери, доктори, юристи, инженери, гимназиални учители, класни учители, основни учители, професори, сѫдии, администратори, финансисти, а въ духовно отношение - митрополити и свещеници. Въ всички тия лица, прѣмо или косвено, ще намѣрите въ основа духа и учението на учитель Ботю Петковъ, който въ случая се явява мораленъ отецъ на Калоферъ. Послѣдното написахъ не за нѣкоя отъ минали врѣмена похвала, а за единъ нагледенъ примѣръ, че подобни достояния се постигатъ съ учение, добъръ нравъ и търпѣние; па и за напрѣдъ безъ тия качества никой да се не надѣва на нѣкое голѣмо добро.

Училищни изпити. За училищнитѣ изпити често ставаше споразумѣние между карловскитѣ и калоферскитѣ учители. Калоферскитѣ учители и класни ученици отиваха да присѫтствуватъ на карловскитѣ изпити. Слѣдующата недѣля пъкъ карловскитѣ учители и ученици идваха на калоферскитѣ изпити. Изпититѣ се откриваха съ тържество въ недѣленъ день и продължаваха до петъкъ, а похвалнитѣ листове съ прѣдметитѣ и бѣлѣжкитѣ имъ се даваха на Петровъ-день. На отличнитѣ ученици се даваха подаръци книги.

Празднуване деньтъ на св. Кирилъ и Методий. Отъ 1859 година се започна това празднуване. Въ начало тоя праздникъ се наричаше даскалски, а слѣдъ три години стана народенъ праздникъ, какъвто е и до днесъ. Той се празднуваше една година въ една църква, а на идущата въ друга. Училището се накичаше съ цвѣтя и вѣнци. Ученицитѣ слѣдъ свещеницитѣ и иконата придружаваха шествието съ китки и рози въ ржцѣ. Слѣдъ водосвета въ училището се казваше рѣчь отъ некой учитель. Когато еднажъ учитель Ботю бѣше боленъ и го замѣстяше синъ му Хр. Ботювъ, въ тоя день той държа рѣчь първо за светиитѣ, а слѣдъ това почна да описва тежкото положение на българина подъ турската тирания и въ що се състои неговото спасение. Училищното настоятелство, което присѫтствуваше, помръзна отъ страхъ, да не стане нѣкое прѣдателство прѣдъ мюдира, че отговорностьта бѣше голѣма и опасна, за дѣто е допуснатъ подобенъ учитель въ училището, за оправдание не можеше да се помисли. Но всичко благополучно се свърши.

Театрални прѣдставления. Тѣ се започнаха отъ 1861. година въ голѣмото мѫжко училище и се даваха отъ учители и любители. Гражданитѣ съ готовность посѣщаваха прѣдставленията. За историческитѣ прѣдставления се приготовляваха и носии съотвѣствуващи на врѣмето. Даваха се прѣдставления: Покръстването на царь Бориса, Геновева, Зла жена, Ми халъ, Разбойници отъ Шилеръ и други, които сега не мога да си спомня. По-късно, когато турцитѣ взеха сериозно да прѣслѣдватъ българското развитие, достатъчно бѣше да хванатъ у нѣкого пушка, сабя, или форма, която прѣдставлява нѣщо военно или комитско за да го пратятъ въ Дияръ-Бекиръ. Театралниятъ гардеробъ съдържаше доста облѣкла военни и орѫжия. Отъ страхъ да не прѣтърсватъ турцитѣ, всичкитѣ тия нѣща прѣзъ срѣднйогорското възстание бидоха събрани на купъ и една нощь изгорени въ фурната на Иванъ Калфовъ - до училището.

Гайтанджискиятъ еснафъ. Тоя еснафъ бѣше най-голѣми- ятъ и неговата цѣль бѣше да държи на висотата му качеството на гайтана, за това калоферскиятъ гайтанъ винаги повечето се търсѣше и по-скѫпо се плащаше нежели оня, който се обработваше въ Карлово, Сопотъ и Казанлъкъ. Калоферскиятъ гайтанъ трѣбваше да бѫде: пекетътъ да има тежина 2,25 оки, 40 топа по 42 аршина, да бѫде отъ вълна, а не отъ юлма, т.е. табашка скубана вълна, и да бѫде боята му отъ синило. Еснафътъ бѣше избралъ безплатно двама чауши, т.е. контрольори, които често посѣщаваха работилницитѣ и като видѣха, че нѣкой чаркъ работи гайтанъ не отъ приетия редъ, тѣ вземаха една часть отъ чарка и той спираше, а виновниятъ не можеше вечь да работи, до като се не яви прѣдъ прѣдседателя, да признае сторената грѣшка, да иска прошка и да се обѣщае, че за бѫдеще ще почита приетия редъ. Прѣдседательтъ му налагаше глоба 1—3 оки восъкъ за църквата и съ уговорка, че за втори пѫть наказанието ще бѫде по-големо. Противъ тия дѣйствия на еснафа правителството не слушаше никакви оплаквания.

Следва продължение...