Михаил, митрополит
Доростолский и Червенский. Роден на 6 април 1884 г. в гр. Калофер със светско
име Димитър Тодоров Чавдаров. Канонически митрополит на Доростоло-Червенската
епархия (1927). Наместник-председател на Св. Синод (1948-1949). Починал на 8 май
1961 г. в София. Погребан в гр. Русе.
Светското име на Доростолски и Червенски митрополит Михаил е
Димитър Тодоров Чавдаров. Роден е на 6 април 1884 г. в гр. Калофер, в
семейството на Тодор Драганов Чавдаров и Парашкева Аврамова – дъщеря на Димитър
Аврамов и Велика, дъщеря на чорбаджи Недя Начоолу, от Калофер. Първоначално
образование получава като ревностен ученик в родния си подбалкански Калофер.
През 1896 г. семейството му се преселва в гр. София, където завършва
ючбунарската прогимназия. През есента на 1898 г. юношата е приет за ученик в
Самоковското богословско училище, в което постъпва с конкурсен изпит и завършва
през 1902 г. като първенец.
Митрополит Михаил е започнал от обикновен писар до протосингел, а
по-късно и Викариен Епископ на Варненския и Преславски Митрополит Симеон. От 15
август 1902 г. до 6 август 1906 г. работи като писар във Варненско-Преславската
митрополия. През есента на 1906 г. със стипендия, отпусната от Светия Синод ,
заминава за Русия, където до 1910 г. следва в Киевската духовна академия. Още
повече засилва трудолюбието си като студент в Киевската духовна академия, като
получава стипендия по случай 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Екзарх
Йосиф. Завършва през 1910 г. като кандидат на богословието.
След завръщането си в България, от 1910 г. до края на юли 1912 г.
е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По време на това негово
служение, на 24 декември 1911 г., в семинарския храм "Св. Йоан
Рилски" е постриган в монашество с името Михаил от тогавашния ректор
Велички епископ Неофит (по-късно Видински митрополит), който на следващия ден
25 декември го ръкополага и в йеродяконски чин. На 1 август 1912 г. във
варненския катедрален храм "Успение Богородично" е ръкоположен за
йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Симеон. От същия ден е назначен
за протосингел на Варненско-Преславската митрополия, която длъжност изпълнява
до 17 август 1923 г. Като протосингел във Варна той взема дейно участие в
Църковно-народния събор през 1921-1922 г. Като такъв на 6 януари 1915 г. по
решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит
Симеон. Самият Митрополит Михаил говори с голяма мъка за своя старец Митрополит
Симеон, който му е оказвал голямо въздействие за духовното му и църковно
израстване.
 | |
От 17 август 1923 г. архимандрит Михаил е ректор на Софийската духовна семинария, какъвто остава до края на август 1926 г. На 28 април 1924 г. във варненския Катедрален храм "Успение Богородично" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Велички" от архиереите Варненски и Преславски Симеон, Старозагорски Павел и Левкийски Варлаам. От 1 септември 1926 г. до 3 април 1927 г. Велички епископ Михаил е викарий на Варненския и Преславски митрополит Симеон.
На 3 април 1927 г. е избран, а на 10 април с. г. е и канонически
утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Като епархийски архиерей той е
инициатор на множество благотворителни и културно-просветни начинания в
епархията си и извън нея. Почетен председател е на Българския червен кръст в
София, а от 1927 г. до 1944 г. е и председател на БЧК в Русе. Безбройните
и безгранични инициативи на добротворство извисяват митрополит Михаил като
най-ревностния социален деятел в престолния град и епархията. Той ръководи и
вдъхновява всички добротворни прояви в епархийската църква и на гражданската
общественост в гр. Русе. Издига високо знамето на организираната
благотворителна и социалноетична служба, като основен дълг е на епархийския
архиерей и оттам - като дълг на цялата Църква. Още в началото на своята
архипастирска дейност поема председателството на русенския клон на дружество
„Червен Кръст” и на общоградския комитет за благотворителност, прераснал през
1934 г. като клон на „Обществено подпомагане”. Председател е и на Съюза за
закрила на децата и комитета, грижещ се за просяците и недъгавите. Основава
църковни и прицърковни сиропиталища, старопиталища, дневни домове за деца,
летни колонии на две смени за ученици от прогимназиалните и гимназиалните
училища. На всяко християнско братство и християнско младежко дружество се
поставят от митрополит Михаил освен задачи за религиозно-национално възпитание
и такива, та вярата на братствените и дружествените членове да се потвърждава и
чрез делото на добротворството. Самият той е стимулатор, участник и вдъхновител
на общоградските благотворителни дела: постройка за гръдноболни (1934 г.),
откриване на домове за деца, старци и недъгави, родилен дом и спортни площадки.
По сведения на съвременници, митрополит Михаил никога не е имал доходи освен
заплатата си, която използва за лични благотворителни цели. Човек на дълга и
предан на служението си владика, митрополит Михаил с лични средства и учреден
таен фонд при митрополията подпомага семействата на убитите и попадналите в
затвори и концлагери свещеници и църковнослужители от епархията. Извън преките
си задължения архимандрит Михаил участва като председател, подпредседател или
член в настоятелството на повече от двадесет църковни, общоградски
благотворителни и просветни организации. Това послушание архимандрит Михаил
изпълнявал в продължение на 11 години. Той се постарал да направи най-полезното
за организирането на църковния живот в епархията. Особено внимание обръщал в
подбирането на свещеническите кадри и църковната дисциплина. В Русе по негово
време са построени три църкви – „Успение Богородично”, „Св. Петка” и „Св.
архангел Михаил” и още около 50 църкви в епархията. Изографисани са всички
градски църкви и някои селски, като се пробуждал между християните оживен
интерес за щедри дарения. До катедралния храм „Света Троица” е построен църковен
салон (днес сграда на Русенската опера), предназначен за конференции, сказки,
коледни елхи и прожекции на филми с църковно съдържание. Построена е
ведомствена жилищна сграда за свещеници и служители в администрацията с 18
апартамента. Дванадесет години издателството при митрополията издава списанията
„Вяра и живот”, „Детска вяра” и „Нива Божия”. Много книги и брошури са
раздавани безплатно.
|
Честване 10-годишнината на Русенския клон на Червения кръст председателствувано от Негово Високо Преосвещенство митрополит Михаил Доростолски и Червенски, 1937 г.На 12 юли 1947 г. в Разград, бъдещият патриарх Максим е възведен в архимандритско достойнство от Доростоло-Червенския митрополит Михаил, който с благословението на Светия Синод назначава архим. Максим за свой протосингел. Тази длъжност архим. Максим заема от 1947 до 1950 г.
Възстановяване на българската Патриаршия,
май 1953 г. - процесията, предвождана от новоизбрания патриарх Кирил.
Третият подред, на преден план, е митрополит Михаил.
Възстановяване на българската Патриаршия, май
1953 г. - митрополит Михаил, в дясно до новоизбрания патриарх Кирил, пред
катедралния храм "Св. Александър Невски".
От 8 ноември 1948 г. до 4 януари 1949 г. митрополит Михаил е наместник-председател на Светия Синод. В периода 1915-1953 Българската екзархия се управлява от Свети синод, начело на който стои наместник-председател (до 1915 екзарси, от 1953 патриарси). Митрополит Михаил има много публикувани статии и сказки в "Църковен вестник". Автор е на множество книги, брошури и статии от църковно-исторически, нравствено-богословски и социален характер. Почива на 8 май 1961 г. в гр. София. Погребан е в притвора на русенския Катедрален храм "Св. Троица".
Източници:
