Лазар Дагоров

Лазар Дагоров е роден през 1845 г. (някъде 1847) в Калофер. Изпърво се учил в Калофер при учителите Ботьо Петков,С. Зафиров, Д. Славиди, Д. Фингов и Мехмед ефенди Иланоолу по турски и в 1863също отишъл в Цариград при баща си. Няколко време следвал в българското училище на Фенер и в галата-сарайския лицей и в 1866 г. постъпил във военно-медицинското училище като държавен стипендиант. Там после той и другарят му Андрей М. Райчев от Шумен изработили първата българска химическа номенклатура („Химическо наименование” ), напечатана в сп. Читалище.

В края на март 1876 г. Дагоров свършил учението си, бил произведен санитарен капитан капитан и пратен в Батум и после – в ІV ерзерумска армия (в Мала Азия), до границата на Русия. В Руско-турската война в 1877 г. началник на турската армия в Мала Азия бил Ахмед Мухтар паша. Кога в края на април 1877 г. руският генерал Лорис Меликов обсадил крепостта Карс, Дагоров бил в града, но после русите в края на юни се отгеглили. След това Дагоров се разболял от петнист тиф и насмалко останало да умре. Кога по-оздравял, бил пратен на здравословна поправка в Ерзингян и в същото време за лекар в тамошната болница.

Кога веч България била освободена Дагоров не могъл да търпи между турците и да бъде далеч от отечеството, което сега имало голяма нужда от своите просветени синове. Той се решил – как и как – да избяга, както това вече по-рано бил направил по-малкият му брат Константин, пак военен лекар в същия град. През Ерзерум, карс Тифлис,Потии, Одеса Дагоров се озовал в Бургас и оттам отишъл в Карлово. Там той станал градски лекар, а после – околийски. В Карлово Дагаров бил председател на гимнастическото дружество. След това стана училищен инспектор в Пловдивския район и тогаз в негово време били построени добри основни училища в доста села.

По-сетне Дагоров напуща чиновничеството и се връща в политическите борби на Източна Румелия. Става депутат в Областното събрание и подпредседател на постоянната комисия (1883). Той се числеше към партията тъй наречена казионна, която подкрепяше генерал губернатора Алека Богориди и която по-сетне във време на Г. Кръстевича подготви и извърши съединението.Тази партия беше опозиция на другата партия, тъй наречена пък съединисти и която подкрепяше Г. Кръстевича и симпатизираше на русите. Като подпредседател на постоянната комисия Дагоров много съдействувал пред Богориди да се унищожат контрактите на руските офицери в Източна Румелия и тези последните да се заместят с български офицери – Д. Николаев, Д. Филов, Любомски и др.Съединението сварило Дагоров лекар в Самоков. След това бил назначен окръжен лекар в Кюстендил, сетне полкови лекар в 13 Рилски полк, стоял в Пловдив и Русе и в 1894 г. дал оставката си като санитарен подполковник и се установил в Карлово, дето беше задомен, и пак се предал на своята професия и още повече -на политика.

Той се числеше към либералната партия, шеф на която беше Ст.Стамболов. По-сетне Дагоров се премести в Пловдив. В 1901 г. той и Д.С. Тончев ходиха в Цариград и сключиха търговски договор с Турция. После Дагоров се отдели от либералната партия и се присъедини към младолибералната фракция, на която шеф пък беше Д.С. Тончев. Дагоров беше един от видните членове на казаната фракция и биде избиран непрекъснато член на централното ѝ бюро. Той беше народен представител на XVII обикновено Народно събрание и като такъв от либералната коалиция, той подкрепи политиката и мероприятията на Либералната партия на В. Радославова. Както е известно, тази партия се съюзи, в 1915 г. с Германия, Австрия и Турция против съглашенските държави Франция, Англия, Русия и Италия. Известно е също на всички как печално се свърши войната. Кабинета на Радославова го замести този на А.Малинова (демократи) и след малко този пък замести кабинетът на Ал. Стамболийски (земледелците).Сега членовете на Радославовия кабинет и мнозина народни представители от съединената либерална партия бидоха арестувани като виновници на погрома на България. И Дагоров биде арестуван. Докаран беше през ноември 1919 год. в София и турен в Централния затвор. Там той, измъчван физически и морално, получава първия апоплексичен удар. Изкарват го да живее в частна къща в София под домашен арест. После го откарват в Пловдив и пак го поставят в къщата му под домашен арест. Дагоров получава и втори апоплексичен удар и на 26 април 1920през нощта той умира.

Откъс от "Калофер в миналото" - Никола Начов