събота, 27 април 2013 г.

Родът Странски

Странски е стар Калоферски род, дал много видни представители на българският елит от XIX и XX век. Води началото си от Иван Ябанов (Странски) и жена му Ана от древния род Кьойбашиеви. Имат 8 деца: 5 сина: Стефан – женен за Елена Стаматова – роднина на ген. Генко Мархолев; Видул Странски (+1878)/на снимката/ съратник на Стефан Караджа; Димо Странски, д-р Георги Странски(1847-1904)  – държавник, деец по съединението и министър, женен за Екатерина Хр. Гешова; д-р Никола Странски (+1910) – придворен аптекар и зъболекар на князете Александър и Фердинанд; Тодор Странски и 3 дъщери Лала, Мария и Елена (омъжена за Хр. Маричков)
Д-р Георги Странски – е обществен и държавен деец, лекар. Завършва медицина в Букурещ. Един от създателите на Българското човеколюбиво настоятелство. Участва в Сръбско-турската война 1876 г. и в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. като лекар. Депутат в Учредителното събрание 1879 г. През 1883г. е избран за председател на Областното събрание на Източна Румелия. Странски е сред ръководителите на Съединението на Източна Румелия с КняжествоБългария. Председател е на временното правителство на Източна Румелия, а след това княжески комисар на Южна България. През 1886–1887 г. е изпратен като дипломатически агент в Белград. Участва в управлението на държавата като министър на вътрешните работи в правутелството на К. Стоилов(20 юни–20 авг. 1887 г.) и министър на външните работи в правителството на Стефан Стамболов(20 авг. 1887–4 юни 1890 г.)

      Д-р Никола Странски завършва медицина и фармация. Принадлежи към българския емигранстки кръг в Букурещ и е сред учредителите на читалище Братска Любов в Букурещ през 1869г. След освобождението е Народен представител. Придворен аптекар на Княз Александър I. Придворен аптекар и зъболекар на княз Фердинанд. Придворната му аптека се намира на ул. Московска, съвсем близо до Двореца. Именно Странски като подставено лице купува на търг чифлика на х.Боне Петков, върху който Фердинанд стри двореца Врана. Женен е за Мария Корн – балтийска немкиня. Сина им проф. Ив. Странски е светило на физикохимията и кристалографията


Проф. Иван Н. Странски, син на д-р Никола Странски е роден в София От детска възраст страда от костна туберкулоза, нелечима по онова време.Завършва средното си образование в Първа Мъжка Софийска Гимназия. С идеята да се бори с болестта си, решава да следва медицина, но след една година следване във Виена, силно разочарован от възможностите на медицината, решава да прекъсне. През 1922 г. завършва висше образование в Софийски университет, специалност химия. Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгенова спектроскопия. През 1925 е избран за първия доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Физикоматематическия факултет на СУ, и става първият преподавател по физикохимия в България. От 1929 г. е вече извънреден професор, а редовен – от 1937. В преподавателската си кариера води лекции по всички области на физикохимията. През 1930 е поканен в Берлинския технически университет (БТУ) като Рокфелеров стипендиант за съвместна работа с Макс Фолмер заедно с Ростислав Каишев. В периода 1935-1936 с Каишев публикуват основоположните си трудове по теорията на средните отделителни работи. По-късно заедно  с Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал.
По покана на Валтер Косел за съвместна работа в Бреслау, заминава за Германия през 1941. През войната участва в разработки, например, за предотвартяване на образуването на ледени кристали върху немските самолети. С приближаването на съветската армия към границите на Германия, Странски се завръща отново в Берлин, където работи в Кайзер Вилхем институт за физикохимия и електрохимия. След капитулацията на немците, Макс Фолмер е отведен насилствено в СССР, и Странски заема неговото място като ръководител на Катедрата по физикохимия в БТУ в западен Берлин. Полуунищожен от бомбандировките, чрез усилията на Странски, БТУ е от малкото университети в Германия, открили учебна година още през 1945. В периода 1948-49 е декан на факултета по общи и инжинерни науки, а след това ректор и заместник-ректор на БТУ. През 1953 става директор на Фриц Хадер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт), пост, който е заемал Алберт Айнщайн.
    В България, с идването на социалистическата власт, Странски е обвинен във връзки с фашисткия режим и е уволнен от катедрата. Едва през 60те години учениците му успяват да издействат той да бъде избран за чуждестранен член на БАН, и през 1967, Странски за първи път след войната се завръща в родината си.Почива в България през 1979 г. Погребан е в Берлин.  Иван Странски е член е на научните академии в Гьотинген (1939), Бавария (1959), Ню Йорк, Шведската академия на науките. Хоноруван сенатор на БТУ на Западен Берлин (1962). Неговото име носят два научни института – Института по физика и химия към БТУ и Института по металургия в Оберхаузен. Носител на два ордена “Кирил и Методий” и редица международни отличия
      Проф. Иван Тодоров Странски  (1886 г.– 1959 г.)  агроном – почвовед, академик (1943 г.), член-кореспондент на БАН (1929 г.); един от основателите на Агрономическия факултет при Софийския университет; доцент (1921 г.), професор (1926 г.) и завеждащ катедрата по общо земеделие (1921–1951 г.) към същия факултет, декан на факултета (1924–1925 г.).


Няма коментари:

Публикуване на коментар