Той,приятел на народа,
смел и храбър воевода,
вехт моряк е по природа
и се бори за свобода
Океани е преплувал,
на света се полюбувал
и султанът той вербувал,
тъй и името си завоювал.
Всеки знае откъде е,
там Балканът песни пее
И небето се люлее,
А пък вятърът ги благовее
Идва от вековна рода
Силно вярва във възхода
И помага на народа
Той е Гълъб Воевода !
"Той обаче пише по-подробно за неколцина
български емигранти. Единият от тях е Гълъб войвода (Христо Сариев, роден около
1838 г. в Калофер). През 1858 г. отива в Цариград да търси работа и прехрана.
Случаят го среща с капитана на френски презокеански параход, отбил се в
Цариград, за да попълни екипажа си с моряци. С него плава до Индия и Китай,
стига и до остров Хаити, където има ред премеждия с местното население. Става
старши матрос, издига се до боцман, сменя кораби, зърва американския бряг.
Работи известно време и в САЩ, като превозва с малък кораб туристи край
Филаделфия. Вероятно е първият българин, обиколил света, и не случайно, когато
години по-късно се установява в Цариград, българите в Балкапан хан почтително
го наричат Моряка..
При едно от спиранията на
кораб, който плава до Браила, Сариев се среща с д-р Христо Стамболски. Какво се
договарят двамата, не е установено, но Сариев става куриер на Тайния централен
български комитет (ТЦБК). През 1867 г. ТЦБК му възлага да внесе в султанските
покои "мемоара" на ТЦБК за учредяване на дуалистична монархия -
българска и турска, начело със султан Абдул Азис. Предлага се султанът да стане
и цар на българите, като в империята се създаде автономно българско царство със
свое правителство, войска и парламент, съставен само от българите, като
депутатите му се избират по вишегласие.
Документът е предаден на
кралица Виктория, цар Александър II, Наполеон III и канцлера Бисмарк, както и в
редакциите на големите европейски и турски вестници. Според легендата Сариев
прониква в двореца на Абдул Азис в Долча-бахче, оставя в кабинета му тайното
писмо и изхвръква "като гълъб
Оттук идва и другото му
популярно прозвище - Гълъб войвода. В края на 1869 г. обаче е разкрит, заловен
и след мъчителни изтезания е хвърлен в цариградския затвор, където лежи 5 г.
След освобождението на България от турско робство e кмет на Орхание
(Ботевград), но изоставя политиката и продължава да плава като моряк. През 1902
г. е огняр на парахода "Борис". Умира в дълбока старост през 1921 г.,
навръх Димитровден.”
Източници: Из статия на Григор Николов във вестин "Сега":Българин откри Америка чак през
1848 г. Родни търсачи на приключения са
обикаляли земното кълбо още по турско време
.JPG)
.jpg)
