Калоферска дружба

На 21 ноември 1904 г. калоферци, живеещи в София, се събират, обсъждат и решават да основат културно-просветна дружба. Избират комисия в състав Димитър Фингов – председател и членове Иван Н. Бракалов, Никола Начов и Иван Брадинов, която да изработи проект за устав. Комисията възлага тази задача на Никола Начов.

На 5 декември 1904 г. в 9:30 ч. в гостилница „Славянска беседа” се

провежда събрание, на което Никола Начов докладва и се приема устава. Избира се временно настоятелство с председател Иван Н. Бракалов, подпредседател Тодор Хр. Гълъбов, касиер Никола Начов, съветници Христо Д. Павлов, Иван Т. Бракалов, Иван Д. Тюлев, секретар Н. Донков и контролна комисия в състав Иван Хр. Брадинов, капитан Др. Бояджиев, Иван Д. Чавдаров.

На 16 януари 1905 г. в 10 часа, пак в гостилница „Славянска беседа” се
провежда учредително събрание, на което се избира Настоятелство на Калоферската дружба в София в състав: председател Никола Начов, подпредседател Иван Т. Бракалов, касиер Иван Хр. Брадинов, секретар Н. Донков; съветници – Христо Д. Павлов, Иван Н. Бракалов и Тодор Хр. Гълъбов; контролна комисия – Иван Д. Тюлев, капитан Др. Бояджиев и Иван Д. Чавдаров. 

На 30 януари 1905 г. Настоятелството изпраща окръжно с устава на дружбата до всички познати калоферци, калоферки и техните зетьове, до Екзарх Йосиф I, до митрополит Константин във Враца, Георги Шопов в Измаил – Русия, Тодор Увалиев в с. Казанещи – Бесарабия и др. С окръжното се съобщава на съгражданите, че е основана културно-просветна дружба с благородни цели. Апелира се за морална и материална подкрепа от тях.

Уставът на Дружбата е написан в осем раздела: цел, средства, членове, приходи, разходи, управление, длъжности и права на Настоятелството и общи разпоредби. Член първи гласи: Целта на Дружбата е: а) да сближава живущите в София калоферци; б) да подпомага морално и умствено, а крайно бедните и материално, живущите в София и временно пребиваващите; в) да се грижи за всестранното въздигане на Калофер и изучаване на неговото минало.

По-късно Никола Начов ще напише: „Калофер има славно минало. До Освободителната война 1877 – 1878 г. той бе един от най-интелигентните български центрове: мнозина видни лица, които даде на освободена България, па и после, които днес заемат толкова важни длъжности, свидетелстват за това. Преди 50-на години калоферското училище е имало 4-5 класа, в него преподаваха учители просветени, самоотвержени, патриоти, идеалисти. Хвала на живите и вечна памет и признателност на покойниците. То даде легион достойни ученици. Ала нявгашния славен и богат алтън Калофер днес почти не съществува. Той стана изкупителна жертва в Освободителната война, беше изцяло опустошен. От Св. Илия (20 юли) 1877 г. до началото на 1878 г. в него нямаше жива душа и от хубавите му къщи и градини, цветя и белосани зидове и пълни с покъщнина, която пъргавата и спестовна калоферка бе събирала и наредила, бяха останали само 2-3 голи, прости къщи, в които живеели цигани – ковачи. Случи се и друга, не по-малка беда: пропаднаха някогашните хубави калоферски гайтани и шаяци, прочути в Македония, Босна и Херциговина, Мала Азия, Беломорските острови и чак до Египет. Млъкнаха хилядите чаркове.

Днес Калофер представлява печална картина. Той прекарва мизерен живот, всеки ден губи по нещо и положението му се влошава. Ние всинца го напуснахме, напущат го като птици гнездото си млади момчета и момичета, а останалите там старци гинат един след друг... За туй печално положение на Калофер донякъде и ний сме виновни. Още от началото наши заможни калоферци не се обединиха да образуват дружества и да основат поне 1-2 фабрики за гайтани и шаяк, които да съберат около себе си работните сили и да доставят поминък на сиромашта. Гайтани и шаяци и днес се правят в Габрово и Сливен. Изпревариха ни хората.

Следва продължение...

Димо х. Гендов

Димо Хаджи Гендов (30 май 1837 – 16 ноември 1919)

 

Димо х. Гендов е бил виден, интелигентен калоферец. Дълго време бил член и касиер на черковно-училищното настоятелство и касиер на общината. Той бил по-млад, но чорбаджиите го обичали за неговия благ характер и доброта и го уважавали за неговия ум.

Първо учил при учителя Христо Брадинов, а после при Ботьо Петков, Никола Касапски, Райно Попович и Мехмед ефенди Иланоолу. През 1854 г. даскал Ботьо отишъл в Карлово и Димо след него. После учил в Пловдив в гръцкото училище. Турски знаел добре – учил го сам.

За пръв път отишъл в Цариград в Балкапан-хан през 1860. Върнал се в Калофер доста преди войната от 1877 и имал магазин на пазара. През юли същата година избягал с руските войски в Северна България.



Никопол

Бил депутат в първото Народно събрание, което изработило Търновската конституция от Никопол. След това е бил: член на окръжните съдилища в Никопол, Плевен и Сливен, мирови съдия в Карлово, околийски началник в Панагюрище, Ихтиман и Дряново, окръжен ковчежник в Пловдив и кмет в Калофер.

По време на Съединението (6 септември 1885 г.) Гендов бил околийски началник в Панагюрище. Още на 2 септември смелите панагюрци провъзгласили Съединението:

 

 

 

 

Панагюрище

 

 огромно множество се събрало на площада, развяло българското знаме и загърмели с пушките. Смаял се Гендов какво да прави като представител на властта. Положението му било много сериозно. Всички уважавали Гендов и се стигнало до съгласие: стражарите свалили от шапките си източно-румелийския герб и се отдалечили. От Пловдив отговаряли неопределено. На 3 септември бил хванат агитатора Андрей Ляпчев и го задържали в гората, за да не се разшири смута. На 5 септември в града пристигнала войска, за да пази реда. На 6 септември в Пловдив провъзгласили Съединението, Г.Кръстевич бил свален, но поручиците не искали да признаят извършения факт, докато техните нови началници не им наредят. Най-накрая се съгласили, след като Гендов дал разписка, че за всичко отговаря той. Той ги убедил, че вършат патриотично дело и че ако Съединението не успее ще избягат в България. Така спомогнал да не се пролива братска кръв.

 

Г.Кръстевич

 

  

Андрей Ляпчев

 

 Гендов като кмет на Калофер направил много, за да се възстанови изпепеления ни градец. По негово време неговия роднина Георги Шопов издигнал бедницата и гимназията (1890). От 1897 Гендов бил член на окръжния съд в Сливен. На 3 август реката придошла и отнася много хора и 150 къщи – между тях и тази на Гендов. Двата негови синове заболели и умрели. Най-накрая Гендов се установил в София, където се пенсионирал. Починал на 16 ноември 1919 г.
Източници: "Калофер в миналото" - Н.Начов