понеделник, 13 май 2013 г.

Архитект Георги Фингов


Архитект Георги Фингов – калофереца оставил бележита диря в архитектурния облик на София


Един от първите големи български архитекти след Освобождението, който оставя невероятно много и ненадминати и до днес произведения след себе си. Творецът реализира почти всички проекти на училища в старата част на София и чертае планове над сто частни дома в столицата и в страната. Негово дело са архитектурните планове на някои банкови сгради в София, като Банка ДСК на ул. "Московска", Корпоративна банка на ул. „Граф Игнатиев”, вилата в двореца „Врана”, и др. В историята на българската архитектура Фингов е определен като първия и главен проводник на формите на сецесиона у нас. Тях той използва скромно, предимно като орнаментика. Онова обаче, което трябва да се запомни за него, е, че пръв придава европейски вид на София, която тогава прилича на едно голямо и мръсно село.

сградата на Банка ДСК на ул."Московска"

сградата на Корпоративна банка на ул."Граф Игнатиев"
Това е била банката на Буров.
Талантливият архитект е роден в Калофер на 13 май 1874. Неговият баща Димитър Фингов е високообразован за времето си човек. Следва в Киев и Москва и е знаел няколко чужди езика. Бил е учител, а по-късно и приятел на Христо Ботев и Иван Вазов. След Освобождението е за кратко време областен управител на Ески Джумая, Плевен и Орхание. Скоро сам напуска тази служба и се връща към първата си любов - учителството.
сградата на Алианц на бул."Дондуков"

Неговият син Георги е най-добрият математик сред съучениците си. Младият Фингов завършва през 1892 г. пловдивската гимназия и заминава да следва архитектура във Виена. През 1898 г. той се дипломира с отличие и е поканен да остане на работа в австрийската столица.

През 1898 г. Георги Фингов се връща в България. Имал невероятно чувство за дълг и отговорност - пред близките си и пред обществото. Той казвал, че ние отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим. На него му е била чужда мисълта да живее и работи извън отечеството си. Калоферец по дух и възрожденец по убеждения, той бил пословично скромен и държал в семейството му да доминира подобно отношение към живота.

Така например, след като изоставя престижната си кариера на архитект във Виена, в Пловдив след редица неблагополучия Фингов открива с единствения проектант в града - Вълкович, архитектурно бюро. Двамата създават съвместно сградата на Френския девически колеж. По-късно виенският възпитаник работи сам и изпълнява проекти за Евангелската църква на Сахат-тепе, за сградата на женското дружество "Майчина грижа" и някои жилищни постройки.
Евангелската църква в Пловдив
На 28 години Фингов пристига в София и става началник на архитектурното отделение при Столичната община. Само след една година той заема мястото на прочутия архитект Грюнангер, който се връща спокоен в Австрия, тъй като оставя поста си в сигурни ръце. Георги Фингов завежда дворците при Министерството на благоустройството. Сам проектира и строи двореца Ситняково, ловджийската царска хижа в Бистрица и малкия дворец Врана.
дворец "Врана"

Той е автор и на техния интериор. Архитектът реставрира и манастира "Св. Димитър" в Евксиноград. По това време той печели редица конкурси със съгражданина си арх. Киро Маричков (дядото на „Щуреца” – Кирил Маричков). Съвместната им ползотворна дейност продължава до 1906 година.
шедьовър на Георги Фингов и Киро Маричков - хотел "Империал"
сградата до Президетството на Леге и Съборна

На 31 години Георги Фингов напуска министерството и се отдава на частна практика. С архитектите Никола Юруков и Димо Ничев по-късно организира архитектурно бюро, предимно за проекти на училища.

Той изоставя временно чертежите си, за да участва в Балканската и в Първата световна война. През 1919 г. Фингов организира ново бюро с арх. Димо Ничев и арх. Георги Апостолов, чиято дейност продължава до 1 януари 1926 г. След това до 1938 г. Фингов работи сам. На 64-годишна възраст приключва богатата си творческа дейност. Причината е, че в края на кариерата си става поръчител на предприемачи и загубва цялото си състояние. Големият архитект е отчаян. На моменти иска да сложи край на живота си. От ада на мислите му го спасява неговото семейство - съпругата му Райна и двете му деца Димитър и Милка.

Умира на 10 януари 1944г. на 70 години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар