Елена Мутева - първата българска поетеса

Елена Мутева е родена в Калофер през 1825 година. Любимото занимание на симпатичното девойче е да скита по поляните край бистрата Тунджа. Детството й е свързано с красивата природа на хайдушкия Балкан.
Но кърджалийски орди нападат богатия Калофер. Той е опожарен и разсипан.
Семейството на Елена Мутева е принудено да емигрира в Одеса. За кратко време "жълтата гостенка" отнася в гроба бащата, майката и двете й сестри. За нейното възпитание и обучение се грижат тримата й по-големи братя, както и леля й Ана и нейният съпруг Стефан Тошкович, известен търговец и благодетел. Елена израства в едно добро семейство и с жадни очи попива книгите, които и предоставят двамата й братя Христо и Димитър, хора отдадени на науката.

Димитър Мутев е доктор по философия, а по-късно става директор на прочутата българска гимназия в Болград - Бесарабия. Освен това, той е полиглот и преводач, който за първи път превежда у нас бележития роман на американската писателка Хариет Бичер - Стоун "Чичо Томовата колиба". 

Найден Геров, приятел на братята й е тайно влюбен в красивата Елена. Той й посвещава поемата си "Стоян и Рада", която е първата поема в българската възрожденска поезия.
В дома им често са отсядали Ботьо Петков, който по това време учи в Одеса и бъдещият драматург Васил Друмев.
Израстнала в такава среда, очарователната девойка респектира местната интелигенция със своята богата ерудиция и разностранните си способности. Нейни са преводите на редица шедьоври на руското приказно богатство и руската поезия. През 1851 година превежда популярната книга на А.Ф.Велтман "Райна - българска царица", която след бързото изчерпване на тиража е издавана още четири пъти до края на века, като преводът й е по-силен от този на Йоаким Груев. Елена Мутева показва блестяща езикова култура и детайлно познаване на художествения руски език. По-късно тя издава и сборник с източни приказки. Известна е още със своята колекционерска страст. Тя събира народни легенди и песни, като две от песните "Радо, бяла Радо" и "Ах Мара, бяла цвето" и днес се пазят в музея на чешкото кралство, като образци на българското народно творчество. 

Публикува в цариградското списание "Български книжици" своите стихотворения "Бог" и "Басня", има идея да напише роман, но внезапната й смърт, причинена от семейния бич - туберкулозата прекъсва нейните мечти.

Елена Мутева умира на 25.04.1854 в Одеса твърде млада, още ненавършила 30 години, но оставя след себе си спомена за една ерудирана жена, която е първата лястовица на българската поезия.
След смъртта й в сп."Български книжици" излиза цикъл от нейни стихотворения. Те, макар и повлияни от поезията на Пушкин и Лермонтов, се отличават сред останалата наивистична българска поезия с чувствата и мислите на нашенката, отърсила се от средновековните догми и ориенталски предразсъдъци.
Тази невероятно талантлива и интелигентна жена, нарежда своето име до имената на радетелите и създателите на българската духовна култура през Възраждането, като Любен Каравелов, Христо Ботев, Добри Чинтулов и други големи наши възрожденци.

Кирил Ботев

ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и Иванка Ботева, и брат на Христо Ботев.

Завършва класното училище в Калофер. Учителства в Белово (1873). Учи в българо-католическата гимназия в Одрин (1873-74), където усвоява френския.

Помага на брат си Христо в Букурещ (1874-76). През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала азия. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор.

След завръщането си в България първо учителства във Враца през 1878 г., а после постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София като кавалерист, и завършва в първия випуск през 1879 г. Произведен е в чин подпоручик. По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Служи в Източнорумелийската милиция. В Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия. При Сливница смъртно е ранен най-малкият му брат Боян, който умира в ръцете му в София.

 Като командир на 3 конен Пловдивски полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886). През пролетта на 1886 г. Кирил Ботйов сключва брак с белгийката Мари Оли дьо ла Розиер - родена в Брюксел на 1 ноември 1856 г. и починала в София на 30 януари 1935 г. Осиновяват на сестра й детето Ноел Шарл-белгийче, което кръщават на брат му Христо.

 През 1887 г. в Пловдив се заселват Ботевата майка и сина й Стефан, а година по-късно майор Кирил Ботев заминава за Брюксел, за да продължи бразованието си. По същото време Стефан трябва да отиде на лечение в Кайро, но на 15 април 1890 г. почива.

След завършването на Брюкселската военна академия Кирил Ботев до 1891 г. продължава да командва 3-и Конен полк. От 1878 до 1891 г. с някои прекъсвания служи в Пловдив. В периода 1891-1914 г. е повишен в чин и длъжност като изпълнява ред висши длъжности: командир е на 3-а Балканска дивизия в Сливен /1897-1900/ и 6-а Бдинска дивизия във Враца /1901-1904/, два пъти е началник на Военното училище в София /1891-1897 и 1910/, генерал за поръчки /1904-1907/.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса. През 1913 г. е зам.военен министър в кабинета на д-р Стоян Данев, а последната му длъжност е началник на Военно-учебните заведения /1914/.

През 1914-1918 г. той става управител на държавните солници край Портогалос на Бяло море. След 1942 г. започва да отпада чувствително и да боледува по-сериозно. За да се предпази от бомбардировките на София отива да живее в с. Студена, Пернишко. Генерал-лейтенант Кирил Ботев умира на 6 февруари 1944 в с. Студена.

 Статия на Станислав Велчев в "Литературен свят"
 http://literaturensviat.com/?p=444266