Кирил Ботев

ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и Иванка Ботева, и брат на Христо Ботев.

Завършва класното училище в Калофер. Учителства в Белово (1873). Учи в българо-католическата гимназия в Одрин (1873-74), където усвоява френския.

Помага на брат си Христо в Букурещ (1874-76). През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала азия. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор.

След завръщането си в България първо учителства във Враца през 1878 г., а после постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София като кавалерист, и завършва в първия випуск през 1879 г. Произведен е в чин подпоручик. По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Служи в Източнорумелийската милиция. В Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия. При Сливница смъртно е ранен най-малкият му брат Боян, който умира в ръцете му в София.

 Като командир на 3 конен Пловдивски полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886). През пролетта на 1886 г. Кирил Ботйов сключва брак с белгийката Мари Оли дьо ла Розиер - родена в Брюксел на 1 ноември 1856 г. и починала в София на 30 януари 1935 г. Осиновяват на сестра й детето Ноел Шарл-белгийче, което кръщават на брат му Христо.

 През 1887 г. в Пловдив се заселват Ботевата майка и сина й Стефан, а година по-късно майор Кирил Ботев заминава за Брюксел, за да продължи бразованието си. По същото време Стефан трябва да отиде на лечение в Кайро, но на 15 април 1890 г. почива.

След завършването на Брюкселската военна академия Кирил Ботев до 1891 г. продължава да командва 3-и Конен полк. От 1878 до 1891 г. с някои прекъсвания служи в Пловдив. В периода 1891-1914 г. е повишен в чин и длъжност като изпълнява ред висши длъжности: командир е на 3-а Балканска дивизия в Сливен /1897-1900/ и 6-а Бдинска дивизия във Враца /1901-1904/, два пъти е началник на Военното училище в София /1891-1897 и 1910/, генерал за поръчки /1904-1907/.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса. През 1913 г. е зам.военен министър в кабинета на д-р Стоян Данев, а последната му длъжност е началник на Военно-учебните заведения /1914/.

През 1914-1918 г. той става управител на държавните солници край Портогалос на Бяло море. След 1942 г. започва да отпада чувствително и да боледува по-сериозно. За да се предпази от бомбардировките на София отива да живее в с. Студена, Пернишко. Генерал-лейтенант Кирил Ботев умира на 6 февруари 1944 в с. Студена.

 Статия на Станислав Велчев в "Литературен свят"
 http://literaturensviat.com/?p=444266

Богдан Бракалов

Опълченеца Богдан Бракалов

Разказ на Никола Начов

Богдан Бракалов е роден през 1845 г. В Калофер. Завършва в Калофер III кл. и в Пловдив  - IV и V кл. и после в Табор и Прага пълна гимназия. В Прага следвал една година и в кожарско училище и сетне се върнал в Калофер и се опитал да прави фабрик, ала неуспешно. Затова заминал за Букурещ, където започнал работа пак в кожарска фабрика.

 В Букурещ се запознал с Л. Каравелов, Хр. Ботев, д-р Г. Странски и с други емигранти и хъшове, та се увлякъл, напуснал фабриката и се предал на революционното дело.

През 1876 се върнал в Калофер да подготвя въстанието. След събитията било опасно за Богдан да остане в Калофер. Тодор Бракалов и Въльо Блъсков тайно повикали един техен добър приятел турчин от с. Доймушларе и го убедили да закара Богдана с колата си в Бургас, като при това го възнаградили доста добре. От Калофер Богдан взел и писмо от д-р Д. Николич за английския консул в Бургас, негов приятел

През една късна и тъмна вечер турчинът завел пешком Богдан в Доймушларе и рано на следната сутрин тръгнали. Богдан, облечен с кадънски дрехи и с фередже, се сгушил в дъното на колата, постлана със сено и покрита с голяма черга. Турчинът колар нарочно вървял по междуселски пътища, избягвал главното шосе – но през село не минавал. За всеки случай той бил добре въоръжен и на запитващите го турци все отговарял, че кара болна жена на баня.

В Бургас пристигнали благополучно и Богдан още в колата хвърлил кадънските дрехи и се добрал до къщата на английския консул. На другия ден консулът и Богдан отишли на парахода. В Цариград Богдан ходил в руското посолство. Вечерта го отвели в английското посолство и той разправил всичко, каквото знаел за въстанията и какво претеглили българите.

От Цариград с руски параход Богдан отишъл в Одеса и разправил кой бил той. Там в един полицейски участък му дали руски паспорт и през Кишенев и Галац отишъл в Браила.

Обявила се освободителна война 1877 и почнало да се сформира българското опълчение при руската армия. В Браила имало събрани до 300 българи емигранти. Те всички, както и Богдан, отишли с влака до Плоещ и се записали в опълчението. В боевете при Стара Загора Богдан бил ранен на две места, та после бил закаран в Свищов. Там в болницата стоял два и половина месеца и сетне пак се върнал в опълчението при Зелено дърво.

След войната Богдан стана околийски началник, и после едно след друго бива ковчежник в Станимака, главен бирник в пловдивския департамент, Стремски (карловски) околийски началник и пр.

Жени се за учителката Мария Българова – годиница на апостола Тодор Каблешков. Раждат им се девет деца. Според Райна Каблешкова Иван Вазов използва черти от нейната личност при изграждане образа на Рада от романа "Под игото".

След 18-годишна служба той се пенсионира. Богдан умря в София на 19 април 1923 г.

Генерал Иван Тодоров Табаков

Генерал Иван Тодоров Табаков, роден на 15/16 юни 1868 г. в Калофер – кавалерист..

Внук на Неделчо Табака. Син на Тодор Н. Табаков и Ана Др. Бацова. Женен за Стоянка Т. Джебарова.

За вършва Военното училище в София (1887) и служи в конницата.

Военна служба: в конвоя на царя, кавалерийски курс, Главно интендантство, командир на 5-и конен полк, началник на 2-а конна дивизия . Участва във войните за национално обединение (1912-13, 1915-1918). През Балканските войни (1912-1913) е командир на 3-ти Конен полк; воюва с гърците при Нигрита и Суха баня. През Първата световна война е командир на 5-ти Конен полк на Македонски фронт, а по-късно като Командир на бригада в състава на I-ва конна дивизия воюва на Добруджанския фронт (1915-16). Командир на II-а конна дивизия (1916-1918). Уволнен в запаса на 9.08.1919 г. Кавалер на ордена „За храброст”. Умира в Софиая на 25 април 1925 г. след раняване при атентата в църквата "Света Неделя", организиран и извършен от левите на 16 април 1925 г., когато загива и част от елита на Българската армия.

При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

ФОТОГАЛЕРИЯ: