Историята на Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 5-та част

Историята на Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 5-та част:

Представяме ви в няколко части история на Калофер от Д.Х.Гендов. Писана е през 1907 г. Текста е автентичен, без никакви корекции, така както го е писал автора.

Поминъкъ въ Калоферъ. Търговцитѣ, абаджиитѣ, шивачитѣ и пр. въ Цариградъ и другадѣ въ странство внасяха въ домоветѣ си за поддържане годишно около по 25 хиляди турски лири. Женитѣ работѣха шаяци и прежда за гайтанъ. Калоферскитѣ шаяци навредъ имаха добра цѣна, а преждата за гайтанъ се обработваше по чарковетѣ. Работѣха 1000 чарка и всѣки единъ изкарваше годишно по 2000 топа гайтанъ. Гайтанътъ даваше голѣма печалба на женитѣ, бояджиитѣ, плетачитѣ и търговцитѣ. Годишното производство бѣше 50 хиляди пакети (маци) по 40 топа гайтанъ. Пакетътъ тежеше по 2.25 оки и се продаваше 105 гроша, а той се произвеждаше отъ 5 оки вълна 40 гроша, боя 20 гроша, а остатъкътъ 45 гр. остаяше за полза на женитѣ, плетачитѣ, търговцитѣ, бояджиитѣ и пр. Всичко се получаваха 2.25 милиона гроша. Другите занаятчии: сапунджии, желѣзари, папукчии, дърводѣлци, шивачи, грънчари кундураджии и пр. бѣха колкото да удовлетворятъ нуждитѣ на града и на околнитѣ три турски села.

Пасбища. Слѣдъ като се удовлетворяваше потрѣбата на градския добитъкъ, оставаха още голѣми пасбища по балкана и тѣ се продаваха на каракачани по 25 хиляди гроша годишно за полза на училищата.

Гора. Гора имаше въ голѣмо изобилие; при все това, много дърва за горение и за строение влизаха отъ селата Доймушлари и Окчулари. Кола дърва за горение се продаваше по 7—12 гроша. Лирата турска се броеше 104 гроша. Въ тоя периодъ житото загария слизаше килото 80 оки до 35 гроша и се качваше до 180 гроша. Срѣднята цѣна се колебаеше между 70—100 гроша, въ повечето години. Покачванието бѣше само една година, и то отъ юлия до септемврия.

Мѫжкиятъ монастирь. Въ него живѣеха 4—5 отци. Помня Венедикта, Герасима, Теофила, Прокопия, Иосифа и Манасия. Игумена избираше църковно-училищното настоятелство. Монастирьтъ имаше около 80 стаи и отдолѣ обори, фурна и пр. Въ вѫтрѣшния дворъ имаше доста голѣма и добра църква, на която празницитѣ бѣха Успѣние и Рождение на прѣсвета Богородица, 15 августъ и 8 септемврий. Жива стока имаше около 15 крави и около 200 кози и овци. Училищното настоятелство прибираше прихода отъ 15 августъ и 8 септемврий, а всичко друго остаяше за поддържка на монастиря и на отцитѣ.

Постоянитѣ търговци въ калоферъ, които сѫ имали възможность и врѣме винаги да взиматъ живо участие въ дѣлата на църковно-училищното настоятелство, сѫ били: Недѣлко Бракаловъ, Т. Бракаловъ, Недю Начоглу, Хр. Пиронковъ, Н. Добревъ, Лаз. Топаловъ, Д. X. Гендовъ, П. Павловъ, Хаджи Недѣлчо Кьойбашиевъ, В. Сотировъ, Хаджи Петъръ Аврамовъ, Наню Бояджиевъ, Генко Поповъ, Иванъ Йонка Драгановъ, Г. Славовъ, Начо Дойновъ, Хр. Брадиновъ, Т. В. Бракаловъ, Ив. Диамандиевъ, Петю Бояджиевъ. Д. Блъсковъ, Т. Блъсковъ, Гѫчо Пиронковъ, Хаджи Тодоръ (Хаджи Паро), Д. Караминковъ, Др. Ив. Бацовъ, Драганъ Манджуковъ, Ст. М. Шишовъ, Иванъ Сахтиянджиевъ, Хр. Аврамовъ, Хр. Бацуровъ, и повечето отъ цариградскитѣ търговци и абаджии, когато сѫ дохождали въ Калоферъ. Тѣ достойно поддържаха авторитета на г. Калоферъ и се усърдно стараеха да се всѣкакъ подобрява и за това турското правителство много почиташе тоя градецъ. Само еднажъ е имало изненада. Нѣкои зломишленници пошушнали на пловдивския паша, че църковното настоятелство отъ размѣтанитѣ пари върху вергията една часть изпращало на българския революционенъ комитетъ въ Букурещъ, — а тоя комитетъ бѣше страшилище за турцитѣ; стигаше за нѣкого да се каже, че има сношение съ него, веднага го заточаваха въ Диаръ-бекиръ. Пловдивскиятъ паша веднага изпраща въ Калоферъ конни стражари, които отведоха въ Пловдивъ училищно настоятелство и заедно съ счетоводнитѣ и протоколнитѣ книги. Пашата тури отъ своя страна комисаръ Топалъ Есадъ бей, който знаеше и български, и въ една широка стая на Панаиръ-ханъ въ Пловдивъ въ разстояние на 15 дена той провѣри книгитѣ. Оказаха се по редъ всичкитѣ постѫпления и разходи за петь години и че настоятелството нѣма никакво сношение съ горѣказания комитетъ; само тогава му се дадоха обратно книгитѣ и се освободи отъ отговорность.

Следва продължение...

Историята на Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 4-та част

Историята на Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 4-та част:

Представяме ви в няколко части история на Калофер от Д.Х.Гендов. Писана е през 1907 г. Текста е автентичен, без никакви корекции, така както го е писал автора.

Училища. Въ центра на града въ една ограда бѣха мѫжкитѣ за цѣлия градецъ училища. Класното училище постоянно бѣше отъ четири класа, а по-рано имаше и пети класъ. Учениците отъ IV. класъ отиваха да слѣдватъ въ Цариградъ, въ френското училище на Бебекъ, въ лицея на Галата Сарай, въ военно-медицинското и въ търговското гръцко училище на островъ Халки, а нѣкои въ г. Одеса. Рѣдко биваха случаитѣ да отиде нѣкой ученикъ въ западна Европа, поради дългото пѫтуване. Основнитѣ училища бѣха на нѣколко отдѣления и съ много ученици. Близу до мѫжкитѣ училища бѣха въ друга ограда женскитѣ: второкласното училище и основнитѣ училища. Въ женското училище винаги имаше и рѫкодѣлни учителки. Сегашнитѣ мѫжки и женски училища сѫ отново построени на старитѣ си мѣста. Прѣзъ тоя периодъ въ училищата сѫ прѣподавали тия учители: Райно Поповичъ, Ботю Петковъ, Сотиръ Зафировъ, Никола Касапски, Д. Славиди, Цаню Георгиевъ, Хр. Розовъ, Иванъ Вазовъ, Хр. Максимовъ, Спасъ Сѫйковъ, Ив. Чунчевъ, Хр. Ботйовъ, врѣмененъ помощникъ на баща си учитель Ботя, Първанъ Стоевъ, сега архимандритъ Софроний, Д, Финговъ, Ст. Кѫневъ, сега свещенникъ, Ст. Илевъ, сега запасенъ генералъ, Ованесъ Степаниянъ и Мехмедъ ефенди Иланъ-оглу. Учителки бѣха: Парашкева Шушулова, Богдана Хитева и Лала Тодорова. На класните учители се плащаше по 8-10. хиляди гроша, а на основнитѣ по 3-5 хиляди гроша. Освѣнъ наукитѣ, езици се прѣподаваха: руски, гръцки, френски, и турски. Училищното настоятелство избираше измежду си усърдно лице, като училищенъ инспекторъ, който всѣка седмица се явяваше въ училището и разгледваше бѣлѣжките на ученицитѣ по успѣха и поведението и наказваше лошитѣ съ виговори, и то публично прѣдъ всички ученици. Подобна почетна длъжность често и менъ бѣ възлагана.

Читалище. Добро здание за читалище се издигна на пазарския площадъ и се редовно посѣщаваше. Имаше и женско дружество, чийто капиталъ бѣ вложенъ въ облигации отъ източнитѣ желѣзници. Членкитѣ на това дружество се събираха всѣки неделенъ день въ дѣвическото училище.

Калоферци бѣха ученолюбиви, задружни, не горделиви и съ стремежъ да странствуватъ. Знаемъ, че още въ 1814. година имало въ Виена три добри калоферски кантори на Христя Хината, на Киро Стоиловъ и на Стоянъ Караминковъ, но тогава поради войната съ Наполеонъ Бонапарта виенскитѣ банкноти съвсѣмъ паднали, тия кантори се опропастили, калоферци напуснали Виена и обърнали внимание къмъ Цариградъ, Мала-Азия и Одеса. Въ периода, за който говоря, въ Царигради е имало тия калоферски търговци : Хр.П.Тъпчилещовъ, Н.П.Тъпчилещовъ, Н.Бракаловъ, Т. Бракаловъ, Братя Комсиеви, Пѣю Ласковъ, Братя Симови, Д. X. Тюлевъ, П. Стаматовъ, Хр. Караминковъ, Ст. X. Гендовъ, Д. X. Несторовъ, Д. Минчовъ, Братя Добреви, Цв. Илийчевъ, Ст. Комсиевъ, Н. Трифоновъ, Т. Барзовъ, Ив. Чокановъ, Ст. Увалиевъ, Дамянъ Павловъ, Братя Аджарови, Ст. Брадински, Хр. Груевъ, Н. Командаревъ, Драганъ Стойчовъ, а подрядчици на турската войска за дрехи и съѣстни предмети: Иванъ Дочооглу, Ат. Сп. Фетваджиевъ, Т. Сватовски, С. Мечкаревъ и Н. Аврамовъ. Освѣнъ горнитѣ лица, имаше и 35 абаджийски дюкяни съ по 20 души шивачи за дрехи и всичкитѣ съ порядъчни капитали. Между тѣхъ най-видни бѣxa Хр. Трацоловъ, Калчо Терекиевъ, Д. Драгановъ, М. Матеевъ, Д. Балтаджиевъ, П. Драгановъ, Хр. Кодовъ, Хаджи Хр. Шишовъ, Ив. Шишовъ, Стайко Димовъ, Иовчо Чапуровъ, Др. Чавдаровъ, и пр. А по разни страни изъ Цариградъ имаше и други 800 душъ шивачи, които работѣха дрехи за войската на горнитѣ подрядчици. Имаше калоферски абаджии въ гр. Измитъ, Бруса и другадѣ изъ Азия. Въ Одеса бѣха първи и видни търговци: Николай Мироновичъ, Ст. Д. Тошковичъ. Тѣ морално и материално помагаха на калоферскитѣ училища и тѣмъ се длъжеше богатата библиотека въ Калоферското училище.

Въ г. Исмаилъ, Росия, и днесъ живѣе голѣмиятъ търговецъ и банкеръ Г-нъ Георги В. Шоповъ. Слѣдъ изгарянето на Калоферъ азъ, като кметъ, помолихъ Г-нъ Шопова — молбата ми биде подкрѣпена и отъ майката му, многоуважаемата покойница Мария Ив. Шопова, която той до обожаване обичаше, та съ пълна готовность Г-нъ Шоповъ прие и направи болница въ Калоферъ за стари и бѣдни човѣци; направи и грамадното гиздаво дѣвическо училище. Моитѣ мотиви бѣха, че изгорѣлиятъ и убѣднѣлъ Калоферъ има въпиюща нужда отъ подобна болница и че дѣвическото училище бѣше просто, влажно, малко и всредъ гробищата на църквата св. Атанасий — сѫщо жива гробница и че нѣма другъ спаситель, който да избави ученичкитѣ освѣнъ него. Благородниятъ Г-нъ Шоповъ оцѣни нуждитѣ и въздигна въ Калоферъ тия два високи паметника, на които сега и бѫдещето поколѣние ще прави искренъ поклонъ. Прѣзъ сѫщото лѣто, кога се въздигна болницата, мобелира се съ 20 легла и почна да функционира на името и на срѣдствата на Г-нъ Шопова и като внесе въ банката отреденитѣ пари за направа на училището, — градскиятъ съвѣтъ взема рѣшение: азъ и единъ членъ отъ съвѣта, да отидемъ въ Исмаилъ и да благодаримъ Г-ну Шопову за голѣмото благодѣяние. Прѣди обаче да направимъ това, азъ частно помолихъ Г-на Шопова да ми яви, дали желае да приеме подобна депутация. Той съ писмо отъ 23. февруария. 1889 г., като ме моли да изкажа неговата благодарность на калоферци за чувствата, които хранятъ къмъ него, обяви, че не желае да приеме подобна депутация, защото за такива дребни работи не трѣбва да се прави шумъ, но желае азъ, като роднина, безъ всѣка формалность да отида въ дома му като гость. За жалость обаче, калоферци не можаха да отгатаятъ тоя позивъ и да му да- датъ възможность да се осжществи. Азъ, като калоферецъ, и тогава и сега скръбя. Управлението на болницата е възложено на игуменията отъ женския монастирь. Като Г-нъ Шоповъ еднажъ прие и одобри мнѣнието ми, то слѣдъ смъртьта на Евлогия Георгиевъ му писахъ повторно за благодѣяние, но тозъ пѫть за общонародно благодѣяние. Г-нъ Шоповъ бѣ най-близкиятъ приятель на покойния Евлогий Георгиевъ, и по поводъ на това, че послѣдниятъ остави голѣми суми да се създаде и издържа на вѣчни врѣмена на негово име университетъ въ България, съ което той туря едно второ слънце на българското небе — азъ се усмѣлихъ да прѣдставя Г-ну Шопову скромното си мнѣние за напрѣдъка на българския народъ, за който той толкова милѣе и за което доказателствата сѫ: благодѣянието му въ Калоферъ, помощьта на българската болница въ Цариградъ, Солунската гимназия и пр. Ако и да вѣрвамъ, че той всичко е наредилъ да обезсмърти името си, обаче много ползотворно щѣше да бѫде за българския народъ, даже до гдѣто е още живъ да създаде единъ фондъ, отъ приходитѣ на който по извѣстна и неизмѣнна програма за вѣчни врѣмена на негово име да се издава и да се изпраща безплатно на 3000 общини еженедѣлно периодическо списание по земледѣлие, скотовъдство, масларство, млѣкарство, винодѣлие, занаяти и индустрия, птицевъдство, овощарство, нови химически открития по тия клонове и начинитѣ и упѫтванията за продажба на нашитѣ произведения въ странство съ всичкитѣ продажни цѣни, прѣвозни, комисионерски, търговски и сезонни форми, като срѣдство за бързото ни развитие въ стопанството и търговията, най-паче въ търговията, която е постояна умствена война. Тъй съ тоя проповѣдникъ-учитель ще се даде възможность, всѣка селска колиба да се запознае съ науката и съ нейнитѣ благодатни плодове. Г-нъ Шоповъ съ това благодѣяние ще тури и още едно слънце на българското небе. За развитието и странствуванието на калоферци, гръцитѣ въ Цариградъ ги наричаха български хиоти, защото отъ напрѣдъ и сега е извѣстно, че гърците отъ островъ Хиосъ (Сакѫзъ-адасѫ) сѫ най-развити й богати.

Следва продължение...