Историята на Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 2-ра част:

Историята на Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 2-ра част:

Представяме ви в няколко части история на Калофер от Д.Х.Гендов. Писана е през 1907 г. Текста е автентичен, без никакви корекции, така както го е писал автора.

Калоферъ имаше голѣмо сношение съ Цариградъ, а прѣнасячи на стокитѣ бѣха турски кираджии отъ околнитѣ села, и никому не е се изгубило за петь пари стока, нито пъкъ да е пострадавало нѣкое малолѣтно момче, които съ десетки ежегодно съ тѣхъ се изпращаха въ Цариградъ за шивачи при своите тамъ бащи, сродници или приятели. Турцитѣ, и тогава и сега, вѣрватъ, че на оня свѣть тѣхнитѣ и нашите души нѣма да бѫдатъ заедно, но за тоя свѣтъ на българитѣ, като на тѣхни подданици повѣрени имъ отъ Аллаха, боеха се умишлено да сторятъ зло, ала отъ появяването на Раковски и Любенъ  Каравеловъ, които почнаха съ перо да работятъ за възражданието на България, и отъ революционнитѣ движения на Ст. Караджата, X. Димитъръ, Христо Ботевъ, Бенковски и др. те се възбудиха и станаха наши зломисленици. Отъ тогава се започва нова и лоша епоха за българитѣ въ османската империя.  Събуденитѣ мѫже почнаха да се прѣслѣдватъ.

Калоферъ годишно даваше на турското правителство слѣдующитѣ данъци:

1) Виргия, т.е. даждие, което обемаше: емлякъ, търговия, индустрия, занаятъ и пр., 60 хиляди гроща (5 гроша единъ левъ); върху тѣхъ се прибавяха и 30 хиляди гроша за въ полза на училищата и общински разноски. Въ едно общо събрание се избираше комисия, която разделяше на осемъ класа податнитѣ: I класъ плаща 300 гроша, II — 200 гроша, III — 150 гроша, IV — 100 гроша, V —. 75 гроша, VI — 50 гроша, VII — 25 гроша, VІІI ---15 гроша. Бѣднигѣ, които нѣматъ възможность, се освобождаваха. Класификацията оглеждаше тазгодишното състояние. Понѣкога за общински ползи се прилагаше и равна на данъка сума гр. 60 хиляди, когато имаше да се прави училище, църква, или за дългогодишния процесъ съ околнитѣ турски села за мерата. Турското правителство не земаше никакво участие въ това размѣтание и не слушаше никакви оплаквания.

2) Беделъ-аскерие, т.е. воененъ данъкъ 50 хиляди гроша. Сѫщо избрана комисия го размѣташе споредъ състояние върху всѣки мѫжъ отъ 20-50 годишна възрасть: 1 класъ плащаха 50 гроша, II класъ - 35 гроша, III класъ - 25 гроша. Съставяха се окончателнитѣ списъци въ два вида еднообразни тевтери, еднитѣ оставаха на съхранение въ церковно-училищното настоятелство, другитѣ се даваха на двама кабзамали (бирници), които всѣки день ходѣха по своитѣ си квартали и събираха пари, кой долкото имъ даде. Кабзамалитѣ ги записваха въ тевтеритѣ си и заминуваха, безъ да даватъ нѣкаква квитанция. Никога не е имало оплакване за нѣкакво злоупотрѣбление. Даже единъ примѣръ нѣма. Кабзамалитѣ всѣка сѫбота вечерь се явяваха при касиера на церковно - училищното настоятелство и му прѣдаваха паритѣ. Касиерътъ ги записваше въ крайнитѣ листове на тевтеря и ги завождаше въ счетоводнитѣ книги на настоятелството. Турското правителство съ заповѣдь на дебела и твърда като мешинъ книга обявяваше на калоферската община, че за виргия иска 60 хиляди гроша и за беделъ 50 хиляди гроша и ги изпровождаше на мюдира, тоя ги прѣдаваше на церковното настоятелство, а послѣднето — на касиера. Трѣба да се знае, че настоятелство и касиерътъ работѣха безплатно по изборъ, и никой не можеше да откаже на избора. Изплащанието на тия даждия ставаше по на три мѣсеца. Ако общината не побързаше да внесе пари, мюдирътъ, щомъ получи заповѣдь за пари, веднага извѣстяваше на касиера; послѣдниятъ, ако има готови пари, призоваваше кмета, прѣдаваше му сумата, заедно съ мазбатата, т.е. заповѣдьта, и той, като отиде въ Пловдивъ, прѣдаваше паритѣ въ ковчежничеството, което записваше на гърба на заповѣдъта за получаване на сумата и повръщаше касиеру заповѣдьта. Ако касиерътъ нѣма готови пари, призове нѣкои състоятелни граждани, направи за единъ мѣсецъ безлихвенъ заемъ и внесе въ казначейството исканитѣ пари. Безъ знание на настоятелството и на касиера, който водѣше въ пъленъ търговски редъ счетоводни книги за постѫпление на данъци, приходи и разходи: общински, училищни, церковни и монастирски, - не можеше нито единъ грошъ да се израсходва. Центрътъ на паричнитѣ дѣйствия бѣше касиерътъ, а неговитѣ книги бѣха подъ контролата на настоятелството. Сега да кажемъ и за другитѣ данъци и за тѣхното събиране.

3.) Ашаръ, т.е. десетъкъ на зърненитѣ произведения, ливади, лозя и триндафилъ. За картофи и овощия десетъкъ не се взимаше. Десетъкътъ се продаваше на предприемачи, които имаха право и въ натура да взематъ зърненитѣ произведения, или се споразумѣваха съ производителитѣ по пазарнитѣ цѣни и вземаха пари.

4) Интизапъ, т.е. мѣрение храна на една кола единъ грошъ, клане добитъкъ 20 пари на глава, вносъ отъ вънъ дърва 5 пари на кола, пазаренъ день сергия на пазаря 10 пари; износъ ни една кола шаяци и гайтанъ 5 гроша, всѣки работенъ чаркъ за гайтанъ на мѣсецъ гроша 2,25. Тоя данъкъ се събираше отъ прѣдприемачъ —

5). Бегликъ, т.е. данъкъ на овци и кози по 4 гроша на глава, тоже събиранъ отъ прѣдприемачъ.

6). Серчинъ, т.е. данъкъ за свини, по 3 гроша на глава. Тѣ се прѣброявиха отъ общината и се даваше списъкъ.

7) Русадие, т.е. позволително за правопродавание питие. Идваше нарочно чиновникъ, който, като провѣри кръчмитѣ и ги тури подъ І-а и ІІ-а категория, вземаше за І-а 60 гроша за ІІ-а категория 40 гроша. Сѫщиятъ чиновникъ, рѫководещъ се отъ тевтеря на десетъка, за 300 оки грозде не взимаше нищо, като домашно употребление, а за горницата отъ 300 оки произвеждаше смѣтка, джибритѣ колко оки ракия сѫ дали и взимаше по 15 пари на една ока ракия. Дюкяни, работилници, бояджийници не плащаха нищо: тѣ се подразбираха въ вергията. — До 1863 година градътъ имаше само единъ избиранъ кметъ, който прѣдставляваше общината съ печата си, безъ никаква кореспонденция. Той получаваше годишно 50 лири турски, понеже на свои разноски издържаше конь, който често му трѣбаше. До тая дата на заптиетата помаци, които общината избираше, мѣсечно се плащаше по 125 гроша, на двама разсилни българи въ конака — тоже по 125 гр., на 4 душъ горски пазачи по 100 гроша и на двама кабзамкли по 25 лири турски годишно, безъ всѣка гаранция. — Тогава на хората нито имъ идѣше на умъ да искатъ гаранция. Чуздо нѣщо никои не помисляше да усвои. Всичкитѣ вземания-давания ставаха между двѣ лица и третия Богъ. Ако отъ ония врѣмена станѣше днесъ нѣкой отъ гроба и видѣше въ какво недовѣрие единъ къмъ другъ се намира свѣтътъ, — той веднага щѣше да се върне тамъ, за да не гледа този мораленъ упадъкъ, който отъ день на день се увеличава, прѣдъ видъ голѣмата лакомия, която ни е завладѣла. А пъкъ лакомията и недовѣрието ускоряватъ злополучието на народитѣ, защото не съдържатъ моралъ.

8. Данъкъ за тапии, т.е. нотарияленъ. Въ мѣсеца еднажъ идваше чиновникъ, изслушваше покупки и продажби на имоти и прѣбираше мито 3%, а за ония по наслѣдство 1% отъ стоиностьта и слѣдъ три години идваха тапиитѣ отъ Цариградъ, чрѣзъ сѫщия чиновникъ. Други даждия нѣмаше. Въ 1863 година Турция финанциялно изпадна, кредитнитѣ й книги отъ 100 паднаха на 25. Почна да се страхува и отъ българското пробуждане. Българитѣ бѣха започнали икономически да завладѣватъ турцитѣ, за това въ него врѣме се заповѣда: въ всѣки български градъ да се избере по единъ кметъ, по единъ помощникъ и по шесть члена, да се устроятъ и прѣдставятъ списъци за всички възрастни мѫже единъ за другъ порѫчители и всѣки възрастенъ човѣкъ, който отъ една околия отива въ друга, да се снабди съ тескере; инакъ, ще се смѣта за подозрителенъ човѣкъ. Независимо отъ това, Цариградското правителство изпрати по всички вилаети висши чиновници, които дадоха наставление на турцитѣ, че всѣки единъ, който е взималъ отъ християнинъ,  евреинъ и пр. пари съ лихва, може 20 годишнитѣ си смѣтки да повърне и да иска отъ кредитора обратно паритѣ, ако му е плащалъ повече отъ 12% лихви. Слѣдъ тази обиколка турцитѣ вечъ не платиха дългъ, и кредиторътъ не смѣеше да иска, защото не знаеше, каква клопка ще му се устрои. Висшиятъ чиновникъ за Пловдивския окрѫгъ бѣше Носрадъ бей. Азъ го добрѣ помня, като имах банкерски сношения съ турскитѣ села: Доймушлари, Окчулари, Малко-село и Голѣмо. Много пари ми пропаднаха въ тия села. До Носрадъ бея турцитѣ се страхуваха отъ дългъ, слѣдъ него станаха настоящи човѣци.

Следва продължение...