Историята на Калофер от 1852 до 1877 - Д.Х.Гендов 1-ва част

Историята на Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 1-ва част:

Представяме ви в няколко части история на Калофер от Д.Х.Гендов. Писана е през 1907 г. Текста е автентичен, без никакви корекции, така както го е писал автора.

вѫтрѣшно държавно и общинско управление, поминъкъ, развитие, странствование, дѣятелность и помощи отъ поименовани личности, изгарянието му въ 1877 г. и по-нови исторически бѣлѣжки за освобождението, съединението на Румелия и наименованието на Фердинандовъ върхъ въ калоферския балканъ.

До освобождението Калоферъ броеше около 1000 кѫщи съ жители около 4500 души. Турското правителство се прѣдставляваше отъ единъ мюдиръ, който се назначаваше отъ Пловдивския паша, въ чийто окрѫгъ влизаше и г. Калоферъ. Думата мюдиръ значи нѣщо като прѣдседатель на градски съвѣтъ, а думата паша - като окрѫженъ управитель. Мюдирътъ имаше подъ своя команда около 8 - 10 душъ стражари турци, които церковно-училищното настоятелство избираше и имъ плащаше калоферската община, а само на мюдира плащаше турското правителство мѣсечно по петь лири турски за всичко. Така слѣдваше назначението на стражаритѣ до 1862 година, а послѣ почна да ги изпраща централното пловдивско управление и облѣчени съ форма, и тогава ги нарекоха жандарми. Градецътъ се състоеше само отъ българи, имаше и цигани отъ Мохамеданско вѣроизповедание около 40 кѫщи на край града. Често мюдиритѣ не знаеха да четатъ и да пишатъ, защото едва ли въ мѣсеца тѣ еднажъ получаваха писмо отъ централното управление, и то съ подкана да внесатъ пари за данъка. Въ тоя периодъ дохождаха много мюдири, ала помня имената само на 4 души: Ферадъ-ага, Мустафа-ага, Хаджи Мустафа-ага и Ибриямъ-ага. Само послѣдниятъ бѣше грамотенъ и отъ г. Карлово, приселенецъ отъ островитѣ. Хаджи Мустафа менъ призоваваше да отговарямъ на турски язикъ на писмата му до пловдивския паша. До 1862 година мюдирътъ имаше по голѣма власть, съ изключение случаитѣ на убийства, голѣми обири, нападения и пр., за които произшествия той извѣстяваше въ централното управление. За по-малки прѣстѫпления той наказваше съ затворъ 1-2 мѣсеца. Съ затворъ наказваше и неизправнитѣ длъжници, като изслушаше двѣтѣ страни, или опрѣдѣляше срокъ за изплащане, който не можеше да се отмѣни, защото затворъ веднага ще послѣдва. На нѣкои необуздани прѣстъпници или пияници, той по-напрѣдъ удряше по 25 или 50 пръчки по краката и тогава ги туряше въ затвора. Когато старѣитѣ молѣха за намаление наказанието на нѣкого или за опрощаването му, той се съгласяваше, но лицето да даде по една ока кафе и захарь за конака, гдѣто дѣйствително много кафе и захарь се изразходваше. Мюдирътъ слушаше за всѣко нѣщо и, като разберѣше, заповѣдаше да се изпълни това, което той намираше за справедливо. Стражаритѣ бѣха длъжни да изпълняватъ неговитѣ заповѣди; тѣхна длъжность бѣше и всѣка нощь да патрулиратъ изъ градеца; поне два пѫти въ седмицата се прѣдвождаха отъ самия мюдиръ. Всичкитѣ дѣйствия на мюдира се извършваха безъ всѣка писменность, само на слово. Слѣдъ 1862 година разправии за земания и давания почнаха да се гледатъ отъ карловския кадия (мирови сѫдия) който въ мѣсецъ еднажъ за 2-3 дена идваше въ Калоферъ; въ прѣстѫпления, за които се прѣдвиждаше затворъ, лицата се изпровождаха въ гр. Пловдивъ, а на мюдира работата остана да бѫде за събираме на данъцитѣ и да, пази общото спокойствие и реда. Мюдирътъ не посѣщаваше почти никоя кѫща, той живѣеше въ конака, който бѣше общинско здание, а дърва общината даваше; всѣки единъ дърварь бѣше длъженъ прѣзъ годината да стовари една кола дърва на конака и една кола на училището. Отъ 1852 до 1877 година отъ страна на мюдира или на жандармитѣ нищо насилствено не се е взело изъ нѣкой калоферски домъ. Калоферъ се радваше на голѣма автономия и почить между турскитѣ централни власти. Въ тоя периодъ отъ характеръ на убийство и грабежъ вѫтрѣ въ града се случиха слѣдующитѣ произшествия. Богатия Хаджи Недю Тюдевъ една нощь нападнаха турци въ дома му, обраха го и го отвлѣкоха съ себе си. Слѣдъ една седмица мрътвото му тѣло се намѣри въ гйола при с. Доганджие. Слѣдъ нѣколко години - обаче не можеше да се докаже, да ли турци, да ли жандарми, да ли българи, бѣха извършили туй, защото нея нощь квартируваше въ града единъ полкъ турска войска, намѣриха се на сутриньта въ срѣдъ града въ дома имъ Тоно С. Славовъ и съпругата му Парашкева удушени съ кръпи въ устата имъ. Това е станало за грабежъ, защото Тоно винаги имаше готови пари. Друго, слѣдъ пазаря въ дюкеня на Стойчо Хр. Бешикташлиевъ се намѣри слугата му съ отрѣзана глава. Общото мнѣние бѣше, че това е работа на жандармитѣ, но не се доказа. Имаше и два обира на дюкени; може да е имало и още нѣщо, но като не е отъ голѣма важность, не си спомнямъ. — Това прѣдставихъ, за да се види, доколко е билъ Калоферъ въ сигурность или не за своето развитие. Други нападения или изкуствени измами на домове не е имало, а това се длъжи не на нѣкаква полиция или на нѣкакви закони, каквито ги нѣмаше, а на патриархалния моралъ: «чуздото е чуздо». Никой не желаеше да остави своитѣ грѣхове да ги изплащатъ неговитѣ синове и внуци до четверто колѣно.

Следва продължение...