Представяме ви в няколко части история
на Калофер от Д.Х.Гендов. Писана е през 1907 г. Текста е автентичен, без
никакви корекции, така както го е писал автора.
Църковно-училищното настоятелство. Въ едно многолюдно събрание отъ всички
съсловия избираше се за една година подобно настоятелство да води дѣлата на кметството, училищата, църквите и
монастиря. Това настоятелство състоеше отъ единъ свещеникъ и единадесятъ
миряни, които пъкъ измежду си избираха прѣдседатель,
касиеръ и писарь. Тѣ всички
безплатно работѣха. Всѣки четвъртъкъ имаше засѣдание и рѣшенията му се записваха въ протоколнитѣ книги. Учителитѣ и учителкитѣ се избираха и плащаха отъ това настоятелство. Всѣкакви по тевтеръ приходи отъ пасбища въ
балкана, отъ църкви и монастирь прибираше все настоятелството. Това
настоятелство, по доброволно идвание до него, гледаше търговски недоразумѣния, наслѣдствени недоразумѣния,
морални домашни прѣпирни и
отечески удовлетворяваше странитѣ
съ право и искрено разбирание и всѣкога странитѣ си излизаха съ задоволство и даваха доброволна помощь на
настоятелството. Разглежданието на подобни дѣла се вписваше въ протоколитѣ и по желанието на странитѣ
даваха се прѣписи, които
турскиятъ сѫдъ и администрация
уважаваха, въ случай че нѣкой
иска да измѣни исказаното мнѣние на настоятелството. Това настоятелство
разполагаше и съ единъ капиталь отъ 100 хиляди гроша, които съ 12% годишно
даваше на занаятчии за улеснение. А ето какъ се състави тоя капиталъ. Калоферъ,
като търговски и индустрияленъ градъ, слѣдъ
Кримската война за- богатѣ
много. Старитѣ намѣриха за благоврѣменно и споредъ състоянието опрѣдѣлиха,
кой колко помощь да внесе въ настоятелството за образуване училищенъ капиталъ.
Въ кѫсо време се събраха 200
хиляди гроша доброволна помощь. — Този капиталъ, като принасяше полза на
занаятчиитѣ и на еснафа, принесе
и една друга голѣма полза.
Понеже вече устарѣваше учитель
Ботю, на когото учението и духътъ бѣха
въздигнали Калоферъ на почетно мѣсто
между другитѣ градове,
настоятелството взема рѣшение,
та отъ приходитѣ на тоя капиталъ
изпроводи на учение най достойния ученикъ отъ Калоферъ Лазаръ Иовчовъ. Той бѣше свършилъ калоферското училище и учеше въ
Цариградъ въ френското на Бебекъ училище. Слѣдъ три години настоятелството, като изчерпа капиталитѣ си по процеси за балкана, помоли
цариградскитѣ калоферци да
издържатъ възпитаника въ Парижъ, сега Негово Блаженство българский екзархъ
Іосифъ І-й - да се учи въ Парижъ и да замѣсти
стария учитель Ботя. Но когато калоферскиятъ възпитаникъ свърши наукитѣ си, великиятъ везиръ Али паша поиска отъ
покойния дѣдо Христю П.
Тъпчилещовъ, извънредно почитанъ отъ турското правителство, да му прѣдстави за чиновникъ въ визирата въ Цариградъ
младежъ българинъ, който да знае френски, български и турски. Дѣдо Христю му прѣпорѫчалъ
г-нъ Лазара Иовчовъ, съ запазвание правото да поиска и мнѣнието на калоферското настоятелство.
Настоятелството, като узна това прѣдложение
на великия везиръ, се събра на засѣдание,
въ което и азъ присѫтствувахъ.
Единодушно признахме, че за всички българи ще бѫде много добрѣ,
ако нашиятъ възпитаникъ завземе едно такова важно мѣсто въ визирата въ Цариградъ. Въ тоя градъ за
всички българи, - било отъ Цариградъ, било отъ цѣла империя, - имаше единъ ходатай за нуждитѣ имъ прѣдъ
В. Порта. Той бѣше дѣдо Христю. Него приемаха навредъ и думата му
слушаха. Калоферското настоятелство прие прѣдложението на великия везиръ и рѣши да му изкаже благодарность за честьта, която му прави, като
отъ неговата срѣда взима единъ
човѣкъ за чиновникъ въ великото
везирство. Слѣдъ това обаче,
Провидѣнието рѣши да стѫпи калоферскиятъ възпитаникъ и на българския славенъ екзархийски
тронъ, който вече отъ много години и до днесъ достойно завзема, и българскиятъ
народъ отъ освободената часть на нашето отечество, както и отъ неосвободената,
при всѣки случай и всѣгда изказва своята си почить, благодарность и
голѣма надежда на Негово
Блаженство. — Въ Калоферъ около 300 кѫщи
бѣха съзидани по Пловдивски
образецъ и добрѣ мобелирани, съ
домашни килими, възглавници и мендерлици. Останалитѣ кѫщи
по постройка бѣха второстепенни
и третйостепенни, но всичкитѣ бѣха чисти и добрѣ постлани. По онова врѣмя, Калоферъ по богатство, развитие, етикетъ
и носене приличаше на единъ малъкъ Цариградъ. Облѣклото на мѫже и жени бѣше смѣсено: едни носѣха дрехи отъ европейски платове, други — отъ мѣстни тънки шаяци, които въ всѣки домъ се работѣха много грижливо. Много жени носѣха въ изобилие огърлици отъ златни монети. Нѣма примѣръ
нито въ най-далечния край, нѣкой
насилствено да е грабвалъ отъ жена или отъ момиче подобна огърлица. Кога нѣкое бедно момиче поискаше да се натруфи съ
златна огърлица, особно за свадба или за хоро, заемаше отъ роднини или отъ съсѣдки подобна огърлица и вечерьта я връщаше
безъ поврѣда. Всѣкой, който се женѣше, обязателно даваше на бѫдащата си съпруга вѣнчална дреха и златни монети за една
огърлица. Зестра не се искаше, не се искаше и условие, какви дрехи ще донесе
невѣстата. Подобно искание се
считаше за унижение.
Църкви. Въ Калоферъ имаше три църкви: св. Атанасий,
св. Богородица и св. Архангелъ. Помня тия свещеници: Вълю, Петъръ, Тотю,
Хрисантъ, Пенко, Димитъръ Стоиловъ, баща на Н. В. Прѣосв. Вратчанский митрополитъ и прѣдседателствующия на св.Синодъ Константинъ,
Нечо, Кръстю, Младенъ, Първанъ, сега архимандритъ Софроний, и Ст. Кѫневъ. Приходътъ отъ тия църкви достигаше до
10. хиляди гроша и се внасяше въ настоятелството за полза на училищата.
Следва
продължение...
