Иванка Ботева

В тежко материално положение изпадат и близките на Христо Ботев. Майка му Иванка и неговата съпруга Венета се хранели веднъж на ден със сух хляб, потопен във вода и оцет.

Дневниците на Народното събрание пазят молби от двете жени, които се надявали, че приетият през 1880 г. "Закон за подобряване положението на бедните поборници и опълченци" ще облекчи живота им. След този закон цели 7 години никой не се сеща за най-близките на поета. Дори Георги

Георги Живков

Живков, приятел на Ботев, а в освободена България министър на просветата, се провиква в Народното събрание на Захари Стоянов с думите: "Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той?"

Стефан Стамболов

През 1887 г. Стефан Стамболов проявява жест и се заема да разреши положително  молбата за пенсия на Иванка Ботева. На едно заседание той крещи пред всички, че ако не е бил този "вагабонтин" Ботев, сегашните "благовъзпитани господа" е нямало да живеят в столицата и да подписват "именцето си в няколко платежни ведомства". Така прошението на баба Ботьовица е било разгледано в заседанието на Народното събрание на 21 ноември 1887 г.  Под него Стамболов се е подписал: "Прието! 1200 лева годишна пенсия!" Така, вместо 900 лева, колкото предлагала пенсионната комисия, депутатите утвърдили една прилична сума.

През следващите години пенсионната комисия непрекъснато се захващала с парите, които получавала Иванка Ботева. Мнението на финансистите варирало от това, че пенсията е голяма - до това, че една стара жена няма никакви харчове. Заради тези забележки пенсията на Ботевата майка не била намалена, а изцяло отнета. През 1896 г. Иванка останала без парична

подкрепа от държавата. На 16 декември 1896 г. тя се обърнала към председателя на Народното събрание със затрогваща изповед:

"Господин председателю - пишела тя - от V Обикновено народно събрание мен биде отпусната пенсия от сто /100 / лева месечно за заслугите, които син ми Христо Ботев е принесъл за България. Обаче почитаемата пенсионна комисия на основание закона за пенсиите с решение от 5 октомври 1896 г. ми отне това единствено средство, с което преживявах сетните си години. Не подкрепям с документи мотивите си, по които прося пенсия, като считам, че те са известни както на Вас лично, така и на цялото почитаемо народно представителство".

    С високо почитание:

Просителка:

Иванка Ботева Петкова

Молбата на възрастната жена била оставена без последствия. През 1897 г. баба Ботьовица отново пише до Народното събрание да й се възстанови пенсията. Тази молба била докладвана пред депутатите на 1 ноември 1897 г., но отново никой не й обърнал внимание.

След три години и след дълго умуване пенсионната комисия отпуснала 50 лева месечна помощ на старата жена.

След още три години, на 15 януари 1905 г., от името на Иванка е подадена нова молба да й се увеличи пенсията, но и  тя останала без отклик . В напреднала старост достойната българка се отказва от скромната сума и е прибрана в дома на сина си Кирил.

Кирил Ботев

Подобно на свекърва си и Венета пише молба до Народното събрание за увеличение на пенсията й. В писмо до председателя му от 12 ноември 1894 г., съпругата на Ботев изтъква: "Когато се събра Първото българско народно събрание през 1879 г., ми се отпусна една пенсия от 30 лева месечно, която получавам и до днес." По-нататък Венета изтъква, че е изпратила дъщеря си Иванка да учи в Женева и не притежава никакви допълнителни доходи, за да живее. Върху изповедта на Ботевата съпруга е сложена следната резолюция на пенсионната комисия:" Комисията реши да се докладва в Събранието с мнение, за да й се увеличи пенсията на 60 лева." Под тази резолюция има втора на някой си Добринович: "Да се съберат сведения за материалното  й състояние!"

Венета Ботева

На 17 ноември 1895 г. Венета изпраща протестна телеграма до Народното събрание, в която се казва, че е прочела във вестниците, че е искала не 30, а 60 лева пенсия. Жената споделя,че никога не е определяла сумата. "Чест имам да уведомя почитаемото народно представителство, че аз съм подала прошение, защото исках да кажа на другите колко получава жената на Христо Ботев. На този,чийто заслуги спрямо нашето Отечество са, мисля, по-достойни от заслугите на онези, които получават по 500, 600 и даже 1000 лева месечно. Нима почитаемото народно представителство мисли, че досега с тези 30 лева месечно ми е било възможно да се издържам и че 30 лева са достатъчно възнаграждение?

Докога ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите?

Аз се отказвам от своята нищожна пенсия и моля Вашето разпореждане за отнемането й".

С почитание:

Венета Хр.Ботева

По това време вдовицата на княз Александър Батенберг получава пожизнена пенсия от 40 000 франка годишно, а най-дребните чиновници от Народняшката партия, която е на власт по 500 лева месечна пенсия.

 С действията си Венета удря плесница на политиците, но за съжаление никой не обръща внимание на постъпката й.

Благодарение на наследството, което жената на Ботев получава от вуйчо си- владиката Панарет Рашев, тя дава солидно образование на дъщеря си Иванка.

Венета Ботева живее от годишната лихва на двадесет и шест хиляди лева, а по три хиляди лева получават Иванка и Димитър, синът от първия й брак.

Отвратена от обществено-политическата действителност у нас, Венета насочва цялото си внимание, сили и любов към дъщеря си Иванка. За съжаление дъщерята на Ботев умира млада, на 29 години, след несполучлива операция на възпалено гърло.

За да овековечи името на детето си, на 17 април 1907 г. Венета Ботева внася в Търновската банка 6000 златни лева. С тези пари тя основава фонд на името на Иванка, за подпомагане на бедни ученици от основното училище на търновската махала "Св.Константин" - Фонд Иванка Христова, родена Хр. Ботева".

Източници: monitor.bg