Представяме ви в няколко части история
на Калофер от Д.Х.Гендов. Писана е през 1907 г. Текста е автентичен, без
никакви корекции, така както го е писал автора.
Изгарянето на Калоферъ и послѣдствието. Слѣдъ
обявяване на освободителната война на 6 юлий 1877 г., въ Калоферъ пристигнаха
отъ Шипка стотина казаци съ единъ офицеръ. Въ Калоферъ имаше турска войска
стотина души, но избѣга отъ
страхъ прѣди единъ день; избѣга и мюдирътъ съ стражаритѣ къмъ Пловдивъ. Казацитѣ посрѣщнахме
съ соль и хлѣбъ, съ хоругви и съ
свещеницитѣ край града,
отведохме ги въ църква, гдѣто се
извърши молебенъ, и имъ дадохме обѣдъ
въ дома на Лаз. Топаловъ. Слѣдъ
обѣдъ казацитѣ ходиха до селата Митиризово и Баня и вечерьта
се върнаха въ Шипка. Калоферъ остана въ свое независимо царство. Когато чакахме
нападение отъ Пловдивъ, гдѣто
имаше много турска войска, слѣдъ
петь дена овчари отъ планината дойдоха и съобщиха, че единъ полкъ редовна
турска войска иде отъ балкана къмъ Калоферъ. Събра се населението и взе рѣшение: съ орѫжие да причака аскера въ дефилето между Войчовецъ и хаджи
Василевата воденица, понеже мислѣхме,
че той иде да удари на сѣчь
Калоферъ. Въ това дефиле, слѣдъ
една малка прѣстрелка 800 душъ
аскери сложиха орѫжието и се прѣдадоха. Калоферци, въорѫжени съ техните мартинки и патрони, подъ
конвой ги докараха въ Калоферъ и ги туриха подъ караулъ въ мѫжките училища. На сутрѣшния день съобщихме за това въ Шипка на
военното управление и оттамъ дойдоха 200 душъ конница. Тѣ заедно съ 200 душъ младежи отъ Калоферъ,
въорѫжени съ турските мартинки,
отведоха робитѣ въ Шипка, и това
бѣ първиятъ плѣнъ турска войска, който руситѣ вземаха. Споредъ разказа на турскитѣ офицери, тия войски били 4 полка на Шипка и
бомбардирали балкана. Когато обаче генералъ Гурко прѣзъ Хайнъ-Боазъ и настѫпи да бомбардира и отъ къмъ Шипка, командиритѣ на войската, като нѣмали вечь сношение съ Цариградъ, обявили на
войската, че всѣки е свободенъ
да върви, кѫдето обича, и тогава
полковетѣ се пръснали по
връховетѣ на балкана. Тоя полкъ
се скиталъ три дена по балкана, догдѣто
стигналъ до Калоферъ. Тия низами бѣха
малоазиици и скоро пристигнали. Турското правителство въ Цариградъ, като се
научило за това, дало заповѣдь
на войскитѣ въ Пловдивъ съ
артилерия да нападнатъ Калоферъ и да го унищожатъ. На 21 юлий турската войска
се яви прѣдъ Калоферъ. Калоферци
отъ височинитѣ съ мартинкитѣ се помѫчиха
да я спратъ, но се видѣ, че туй
е невъзможно. Бърже населението, голо босо, напусна Калоферъ и избѣга къмъ планината за Ново-село отвѫдъ, а стари и болни мѫже, и жени и дѣца, които не можаха да избѣгатъ,
минаха подъ ножъ. Войската и башибозуцитѣ
отъ околнитѣ села обрали по скѫпитѣ
нѣща изъ домоветѣ и дюкенитѣ и послѣ съ газъ
ги запалили. Вѫтрѣ въ три деня отъ 1000 калоферски добри кѫщи не останала нито една колиба. Калоферъ за
освободителното дѣло даде
най-голѣми жертви отъ кѫщи, покѫщнина,
богатство и животъ. Той даде и друго нѣщо
на освободена България. Неговитѣ
интелигенти и учени синове, като не можаха вечъ да се върнатъ въ Калоферъ, се
пръснаха по разни катове изъ отечеството и въ първото 25-лѣтие по устройството на държавното ни
управление тѣ завзеха мѣста министерски, прѣдседатели на народното събрание, депутати,
офицери, доктори, юристи, инженери, гимназиални учители, класни учители,
основни учители, професори, сѫдии,
администратори, финансисти, а въ духовно отношение - митрополити и свещеници.
Въ всички тия лица, прѣмо или
косвено, ще намѣрите въ основа
духа и учението на учитель Ботю Петковъ, който въ случая се явява мораленъ
отецъ на Калоферъ. Послѣдното
написахъ не за нѣкоя отъ минали
врѣмена похвала, а за единъ
нагледенъ примѣръ, че подобни
достояния се постигатъ съ учение, добъръ нравъ и търпѣние; па и за напрѣдъ безъ тия качества никой да се не надѣва на нѣкое
голѣмо добро.
Училищни изпити. За училищнитѣ изпити често ставаше споразумѣние между карловскитѣ
и калоферскитѣ учители.
Калоферскитѣ учители и класни
ученици отиваха да присѫтствуватъ
на карловскитѣ изпити. Слѣдующата недѣля пъкъ карловскитѣ
учители и ученици идваха на калоферскитѣ
изпити. Изпититѣ се откриваха съ
тържество въ недѣленъ день и
продължаваха до петъкъ, а похвалнитѣ
листове съ прѣдметитѣ и бѣлѣжкитѣ
имъ се даваха на Петровъ-день. На отличнитѣ ученици се даваха подаръци книги.
Празднуване деньтъ на св.
Кирилъ и Методий. Отъ 1859
година се започна това празднуване. Въ начало тоя праздникъ се наричаше
даскалски, а слѣдъ три години
стана народенъ праздникъ, какъвто е и до днесъ. Той се празднуваше една година
въ една църква, а на идущата въ друга. Училището се накичаше съ цвѣтя и вѣнци.
Ученицитѣ слѣдъ свещеницитѣ и иконата придружаваха шествието съ китки и рози въ ржцѣ. Слѣдъ
водосвета въ училището се казваше рѣчь
отъ некой учитель. Когато еднажъ учитель Ботю бѣше боленъ и го замѣстяше
синъ му Хр. Ботювъ, въ тоя день той държа рѣчь първо за светиитѣ,
а слѣдъ това почна да описва
тежкото положение на българина подъ турската тирания и въ що се състои неговото
спасение. Училищното настоятелство, което присѫтствуваше, помръзна отъ страхъ, да не стане нѣкое прѣдателство
прѣдъ мюдира, че отговорностьта
бѣше голѣма и опасна, за дѣто е допуснатъ подобенъ учитель въ училището,
за оправдание не можеше да се помисли. Но всичко благополучно се свърши.
Театрални прѣдставления. Тѣ
се започнаха отъ 1861. година въ голѣмото
мѫжко училище и се даваха отъ
учители и любители. Гражданитѣ
съ готовность посѣщаваха прѣдставленията. За историческитѣ прѣдставления
се приготовляваха и носии съотвѣствуващи
на врѣмето. Даваха се прѣдставления: Покръстването на царь Бориса, Геновева,
Зла жена, Ми халъ, Разбойници отъ Шилеръ и други, които сега не мога да си
спомня. По-късно, когато турцитѣ
взеха сериозно да прѣслѣдватъ българското развитие, достатъчно бѣше да хванатъ у нѣкого пушка, сабя, или форма, която прѣдставлява нѣщо военно или комитско за да го пратятъ въ Дияръ-Бекиръ.
Театралниятъ гардеробъ съдържаше доста облѣкла военни и орѫжия.
Отъ страхъ да не прѣтърсватъ
турцитѣ, всичкитѣ тия нѣща
прѣзъ срѣднйогорското възстание бидоха събрани на купъ
и една нощь изгорени въ фурната на Иванъ Калфовъ - до училището.
Гайтанджискиятъ еснафъ. Тоя еснафъ бѣше най-голѣми-
ятъ и неговата цѣль бѣше да държи на висотата му качеството на
гайтана, за това калоферскиятъ гайтанъ винаги повечето се търсѣше и по-скѫпо се плащаше нежели оня, който се обработваше въ Карлово,
Сопотъ и Казанлъкъ. Калоферскиятъ гайтанъ трѣбваше да бѫде:
пекетътъ да има тежина 2,25 оки, 40 топа по 42 аршина, да бѫде отъ вълна, а не отъ юлма, т.е. табашка
скубана вълна, и да бѫде боята
му отъ синило. Еснафътъ бѣше
избралъ безплатно двама чауши, т.е. контрольори, които често посѣщаваха работилницитѣ и като видѣха, че нѣкой
чаркъ работи гайтанъ не отъ приетия редъ, тѣ вземаха една часть отъ чарка и той спираше, а виновниятъ не
можеше вечь да работи, до като се не яви прѣдъ прѣдседателя,
да признае сторената грѣшка, да
иска прошка и да се обѣщае, че
за бѫдеще ще почита приетия
редъ. Прѣдседательтъ му налагаше
глоба 1—3 оки восъкъ за църквата и съ уговорка, че за втори пѫть наказанието ще бѫде по-големо. Противъ тия дѣйствия на еснафа правителството не слушаше
никакви оплаквания.
Следва
продължение...
