Историята на
Калоферъ отъ 1852 до 1877 г. – от Д.Х.Гендов – 5-та част:
Представяме ви в няколко части история
на Калофер от Д.Х.Гендов. Писана е през 1907 г. Текста е автентичен, без
никакви корекции, така както го е писал автора.
Поминъкъ въ Калоферъ. Търговцитѣ, абаджиитѣ,
шивачитѣ и пр. въ Цариградъ и
другадѣ въ странство внасяха въ
домоветѣ си за поддържане
годишно около по 25 хиляди турски лири. Женитѣ работѣха шаяци и
прежда за гайтанъ. Калоферскитѣ
шаяци навредъ имаха добра цѣна,
а преждата за гайтанъ се обработваше по чарковетѣ. Работѣха 1000
чарка и всѣки единъ изкарваше
годишно по 2000 топа гайтанъ. Гайтанътъ даваше голѣма печалба на женитѣ, бояджиитѣ, плетачитѣ и
търговцитѣ. Годишното
производство бѣше 50 хиляди
пакети (маци) по 40 топа гайтанъ. Пакетътъ тежеше по 2.25 оки и се продаваше
105 гроша, а той се произвеждаше отъ 5 оки вълна 40 гроша, боя 20 гроша, а
остатъкътъ 45 гр. остаяше за полза на женитѣ, плетачитѣ,
търговцитѣ, бояджиитѣ и пр. Всичко се получаваха 2.25 милиона
гроша. Другите занаятчии: сапунджии, желѣзари,
папукчии, дърводѣлци, шивачи,
грънчари кундураджии и пр. бѣха
колкото да удовлетворятъ нуждитѣ
на града и на околнитѣ три
турски села.
Пасбища. Слѣдъ
като се удовлетворяваше потрѣбата
на градския добитъкъ, оставаха още голѣми
пасбища по балкана и тѣ се
продаваха на каракачани по 25 хиляди гроша годишно за полза на училищата.
Гора. Гора имаше въ голѣмо изобилие; при все това, много дърва за
горение и за строение влизаха отъ селата Доймушлари и Окчулари. Кола дърва за
горение се продаваше по 7—12 гроша. Лирата турска се броеше 104 гроша. Въ тоя
периодъ житото загария слизаше килото 80 оки до 35 гроша и се качваше до 180
гроша. Срѣднята цѣна се колебаеше между 70—100 гроша, въ
повечето години. Покачванието бѣше
само една година, и то отъ юлия до септемврия.
Мѫжкиятъ
монастирь. Въ него живѣеха 4—5 отци. Помня Венедикта, Герасима,
Теофила, Прокопия, Иосифа и Манасия. Игумена избираше църковно-училищното
настоятелство. Монастирьтъ имаше около 80 стаи и отдолѣ обори, фурна и пр. Въ вѫтрѣшния
дворъ имаше доста голѣма и добра
църква, на която празницитѣ бѣха Успѣние
и Рождение на прѣсвета
Богородица, 15 августъ и 8 септемврий. Жива стока имаше около 15 крави и около
200 кози и овци. Училищното настоятелство прибираше прихода отъ 15 августъ и 8
септемврий, а всичко друго остаяше за поддържка на монастиря и на отцитѣ.
Постоянитѣ търговци въ калоферъ, които сѫ имали възможность и врѣме винаги да взиматъ живо участие въ дѣлата на църковно-училищното настоятелство, сѫ били: Недѣлко Бракаловъ, Т. Бракаловъ, Недю Начоглу, Хр. Пиронковъ, Н.
Добревъ, Лаз. Топаловъ, Д. X. Гендовъ, П. Павловъ, Хаджи Недѣлчо Кьойбашиевъ, В. Сотировъ, Хаджи Петъръ
Аврамовъ, Наню Бояджиевъ, Генко Поповъ, Иванъ Йонка Драгановъ, Г. Славовъ, Начо
Дойновъ, Хр. Брадиновъ, Т. В. Бракаловъ, Ив. Диамандиевъ, Петю Бояджиевъ. Д.
Блъсковъ, Т. Блъсковъ, Гѫчо
Пиронковъ, Хаджи Тодоръ (Хаджи Паро), Д. Караминковъ, Др. Ив. Бацовъ, Драганъ
Манджуковъ, Ст. М. Шишовъ, Иванъ Сахтиянджиевъ, Хр. Аврамовъ, Хр. Бацуровъ, и
повечето отъ цариградскитѣ
търговци и абаджии, когато сѫ
дохождали въ Калоферъ. Тѣ
достойно поддържаха авторитета на г. Калоферъ и се усърдно стараеха да се всѣкакъ подобрява и за това турското
правителство много почиташе тоя градецъ. Само еднажъ е имало изненада. Нѣкои зломишленници пошушнали на пловдивския
паша, че църковното настоятелство отъ размѣтанитѣ пари върху
вергията една часть изпращало на българския революционенъ комитетъ въ Букурещъ,
— а тоя комитетъ бѣше страшилище
за турцитѣ; стигаше за нѣкого да се каже, че има сношение съ него,
веднага го заточаваха въ Диаръ-бекиръ. Пловдивскиятъ паша веднага изпраща въ
Калоферъ конни стражари, които отведоха въ Пловдивъ училищно настоятелство и
заедно съ счетоводнитѣ и
протоколнитѣ книги. Пашата тури
отъ своя страна комисаръ Топалъ Есадъ бей, който знаеше и български, и въ една
широка стая на Панаиръ-ханъ въ Пловдивъ въ разстояние на 15 дена той провѣри книгитѣ. Оказаха се по редъ всичкитѣ постѫпления и
разходи за петь години и че настоятелството нѣма никакво сношение съ горѣказания
комитетъ; само тогава му се дадоха обратно книгитѣ и се освободи отъ отговорность.
Следва
продължение...
