Лазар
Дагоров е роден през 1845 г. (някъде 1847) в Калофер. Изпърво се учил в Калофер
при учителите Ботьо Петков,С. Зафиров, Д. Славиди, Д. Фингов и Мехмед ефенди
Иланоолу по турски и в 1863също отишъл в Цариград при баща си. Няколко време
следвал в българското училище на Фенер и в галата-сарайския лицей и в 1866 г.
постъпил във военно-медицинското училище като държавен стипендиант. Там после
той и другарят му Андрей М. Райчев от Шумен изработили първата българска
химическа номенклатура („Химическо
наименование” ),
напечатана в сп. Читалище.
В
края на март 1876 г. Дагоров свършил учението си, бил произведен санитарен
капитан капитан и пратен в Батум и после – в ІV ерзерумска армия (в Мала Азия),
до границата на Русия. В Руско-турската война в 1877 г. началник на турската
армия в Мала Азия бил Ахмед Мухтар паша. Кога в края на април 1877 г. руският
генерал Лорис Меликов обсадил крепостта Карс, Дагоров бил в града, но после
русите в края на юни се отгеглили. След това Дагоров се разболял от петнист тиф
и насмалко останало да умре. Кога по-оздравял, бил пратен на здравословна
поправка в Ерзингян и в същото време за лекар в тамошната болница.
Кога
веч България била освободена Дагоров не могъл да търпи между турците и да бъде
далеч от отечеството, което сега имало голяма нужда от своите просветени синове.
Той се решил – как и как – да избяга, както това вече по-рано бил направил
по-малкият му брат Константин, пак военен лекар в същия град. През Ерзерум,
карс Тифлис,Потии, Одеса Дагоров се озовал в Бургас и оттам отишъл в Карлово.
Там той станал градски лекар, а после – околийски. В Карлово Дагаров бил
председател на гимнастическото дружество. След това стана училищен инспектор в
Пловдивския район и тогаз в негово време били построени добри основни училища в
доста села.
По-сетне
Дагоров напуща чиновничеството и се връща в политическите борби на Източна
Румелия. Става депутат в Областното събрание и подпредседател на постоянната
комисия (1883). Той се числеше към партията тъй наречена
казионна, която подкрепяше генерал губернатора Алека Богориди и която по-сетне
във време на Г. Кръстевича подготви и извърши съединението.Тази партия беше
опозиция на другата партия, тъй наречена пък съединисти и която подкрепяше Г.
Кръстевича и симпатизираше на русите. Като подпредседател на постоянната
комисия Дагоров много съдействувал пред Богориди да се унищожат контрактите на
руските офицери в Източна Румелия и тези последните да се заместят с български
офицери – Д. Николаев, Д. Филов, Любомски и др.Съединението сварило Дагоров
лекар в Самоков. След това бил назначен окръжен лекар в Кюстендил, сетне
полкови лекар в 13 Рилски полк, стоял в Пловдив и Русе и в 1894 г. дал
оставката си като санитарен подполковник и се установил в Карлово, дето беше
задомен, и пак се предал на своята професия и още повече -на политика.
Той
се числеше към либералната партия, шеф на която беше Ст.Стамболов. По-сетне
Дагоров се премести в Пловдив. В 1901 г. той и Д.С. Тончев ходиха в Цариград и
сключиха търговски договор с Турция. После Дагоров се отдели от либералната
партия и се присъедини към младолибералната фракция, на която шеф пък беше Д.С.
Тончев. Дагоров беше един от видните членове на казаната фракция и биде избиран
непрекъснато член на централното ѝ
бюро. Той беше народен представител на XVII обикновено Народно събрание и като
такъв от либералната коалиция, той подкрепи политиката и мероприятията на
Либералната партия на В. Радославова. Както е известно, тази партия се съюзи, в
1915 г. с Германия, Австрия и Турция против съглашенските държави Франция,
Англия, Русия и Италия. Известно е също на всички как печално се свърши
войната. Кабинета на Радославова го замести този на А.Малинова (демократи) и след малко този пък замести кабинетът на
Ал. Стамболийски (земледелците).Сега членовете на Радославовия кабинет и
мнозина народни представители от съединената либерална партия бидоха арестувани
като виновници на погрома на България. И Дагоров биде арестуван. Докаран беше
през ноември 1919 год. в София и турен в Централния затвор. Там той, измъчван
физически и морално, получава първия апоплексичен удар. Изкарват го да живее в
частна къща в София под домашен арест. После го откарват в Пловдив и пак го
поставят в къщата му под домашен арест. Дагоров получава и втори апоплексичен
удар и на 26 април 1920през нощта той умира.
Откъс
от "Калофер в миналото" - Никола Начов
Няма коментари:
Публикуване на коментар